В нощта на събота срещу неделя в 03:00 ч, България въведе лятното часово време. Тогава стрелките на часовниците бяха преместени с един час напред.

За първи път лятното часово време бе въведено у нас точно преди 45 години, като целта е да се пестят енергийни ресурси и да се подобри ефективността на производството.

Първоначално с постановление на Министерски съвет се регламентира, че от 1 април до 30 септември всяка година часовниците се настройват съответно с 1 час напред и назад. През 1997 г. с ново постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.

През 2018 г. Европейската комисия предложи смяната на часовото време да се отмени, като държавите членки запазват правото си да решат коя часова зона да важи за техните територии. До този момент окончателно решение по въпроса в България не е взето. Анкета, проведена през 2018 г., показа, че мнозинството българи искат астрономическото (зимно) време да бъде целогодишно, тъй като ползите от лятното време не се потвърждават категорично, а голям процент от хората изпитват психически и физически дискомфорт от промяната два пъти в годината.

Около 40% от държавите по света не сменят астрономическото време. Няколко европейски държави вече са се отказали да преминават към лятно време. Исландия например е направила това още през 1968 г. Беларус също не сменя времето от 2011 г., а Русия - от 2014 г. Турция също се отказа от смяната на времето.

По-голямата част от Азия също вече не мести стрелките на часовниците, а в Африка повечето държави никога не са го правили. В Южна Америка само Чили и Парагвай прибягват до лятно часово време.