Въпреки че няма да избират зам.-министри и областни управители преди приемането на държавния бюджет, управляващите се захващат да обновят редица важни държавни органи с изтекли от години мандати. Въпросът е важен, тъй като Народното събрание трябва да изпълни неглижираното от много дълго време задължение да избере членове на органите, които според Конституцията и законите на страната се избират от законодателната власт.
Процесът на кадруването започва още във вторник. Тогава парламентарната бюджетна комисия ще разгледа редица проекти на решения, с които се приемат процедурни правила, определящи условията за избора на множество държавни длъжности. На първо място, става въпрос за номинирането и избирането на подуправител на Българската народна банка (БНБ), който да ръководи управлението "Банков надзор" на централната банка. В момента постът се заема от Радослав Миленков, който беше избран през март 2019 г. и сега неговият 6-годишен мандат изтича. Това назначение не засяга само дейността на БНБ като банков регулатор. Според действащата Конституция подуправителят на БНБ е потенциален служебен министър-председател, което прави поста много важен от политическа гледна точка.
Бюджетната комисия ще приеме правила и за избора на двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата. Зам.-шефовете на одитния орган също влизат в списъка с възможни кандидати за служебни премиери, от които президентът по Конституция може да избира ръководител на служебно правителство. В момента зам.-председатели на Сметната палата са Горица Кожарева и Тошко Тодоров, чиито мандати са просрочени с почти 3 години. Кожарева вече дори беше кандидат-премиер на служебен кабинет през август 2024 г. Президентът Румен Радев обаче отхвърли състава на правителството, което тя предложи, защото в него влизаше Калин Стоянов като вътрешен министър. Така кабинетът й пропадна, а Стоянов стана депутат от ДПС-НН на Делян Пеевски, с когото и преди беше свързван.
Първата стъпка ще направи бюджетната комисия и към избора на председател и четирима членове на Фискалния съвет (настоящите му петима членове стоят на постовете си над 3 години след изтичането на мандатите им); председател и трима заместници в Комисията за финансов надзор (начело на комисията е Бойко Атанасов, на когото парламентът трябваше да е избрал наследник преди близо две и половина години); председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (някои от тях карат по две и половина години, а други по три и половина след края на мандата си).
В сряда щафетата по избора се поема от други парламентарни комисии. Парламентарната икономическа комисия ще приеме правила за избор на председател, зам.-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В момента ключовият за икономиката орган се оглавява от Юлия Ненкова, известна най-вече с това, че е майка на дългогодишния депутат от ГЕРБ Александър Ненков. Същата партия я прати начело на КЗК. 7-годишният мандат на Ненкова изтече преди година и половина. Същото се отнася и за всичките й колеги в комисията.
Същия ден комисията по конституционни и правни въпроси ще приеме правилата за избор на конституционен съдия и на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота, както и на инспектори в Инспектората към ВСС. Членовете на съвета са просрочили мандатите си с повече от 2 години, а на Инспектората – с почти 5 години. Изборът им е сред най-парливите политически въпроси и беше сред причините, заради които през 2024 г. пропадна общото правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.
Със сигурност обновлението на ВСС и на Инспектората ще предизвика тежки политически битки и сега, още повече, че за избора на техни членове се изисква квалифицирано мнозинство от две трети - 160 депутатски гласа. Такова мнозинство не може да бъде постигнато само със силите на управляващата коалиция, която ще трябва да търси подкрепа извън собствените си редици - вероятно от ПП-ДБ.
