Данъчните закони за следващата година бяха критикувани и от работодателите, и от синдикатите, но финансовият министър Асен Василев даде уклончиви заявки да ревизира предложенията си. Промените бяха обсъдени днес на заседание на националния съвет за тристранно сътрудничество.
Представители на работодателските организации и на синдикатите изразиха резерви за въвеждането на финансов стимул за граждани, които подадат информация за укрити или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриални капитал в България посочи, че подобна мярка е трудно приложима в българските условия. Според него НАП няма капацитет за проверка на всички сигнали относно нередности. От БСК отбелязаха, че липсва анализ за ефективността на предложената мярка. "Ако този стимул бъде въведен, трябва да има защита за лицата, срещу които се подават сигнали", посочи Добри Митрев от БСК. Тази мярка би имала негативен ефект за бизнеса и потенциални изкривявания в отношенията между конкурентите, е мнението и на КРИБ.
Финансовият министър Асен Василев даде знак, че някои предложения за данъчни промени, които създават прекомерна административна тежест, може да бъдат преработени. За тази цел предстоят консултации с Института на дипломираните експерт счетоводители, но не посочи по-конкретна информация. За т.нар. донос-бонус Василев посочи, че смята това за силен инструмент за откриване на данъчни престъпления, но вероятно ще се постави праг на същественост на сумите, които може да бъдат докладвани.
И синдикати, и работодатели са единодушни, че нулевата ставка ДДС за хляб и брашно трябва да остане да действа и през 2024 г. Не всички обаче поддържат ресторантските услуги да продължат да се облагат с 9%. От АИКБ се обявиха срещу ниската ставка за ресторантите, тъй като отдавна вече няма ковид-пандемия. Според КРИБ обаче връщането на 20% ДДС за ресторантьорство и хотелиерство е проинфлационна мярка и затова намалената ставка трябва да остане през следващата година.
Финансовият министър, който предлага вдигане на ДДС за ресторантьорите, обеща преди време, че това може да не се случи, ако с бранша се договарят мерки за изсветляване на бранша. "Този разговор продължава, ще имаме срещи следващата седмица", каза днес Василев.
Социалните партньори се обявиха и против предложението на МФ за промяна в обхвата на трудовите правоотношения, която ще доведе до значително повишаване на данъците и осигуровките върху гражданските договори. Според тях има риск за преминаване към сивия сектор, което ще нанесе още по-големи щети на приходите от осигурителната и данъчната система. Бизнесът призова МФ да оттегли това спорно предложение.
ЛИНИЯ НА БЕДНОСТ
Тристранката обсъди днес и предложението на правителството за 526 лв. линия на бедност от 2024 г. Линията на бедност бе предложена още в първите дни на кабинета Денков през юни, но чак сега стига до финалната права. Сега нивото й е 504 лв., т.е. увеличението е 22 лв., или 4,4%.
Допреди няколко години от този показател не зависеше нищо. След това с него бяха обвързани само помощите за хора с увреждания, но от 2024 г. промяната му ще повлияе върху всички социални помощи, тъй като от 1 юни тази година те също са обвързани с линията на бедност. Сега стотици хиляди българи получават помощи според линията на бедност. Зам.-министърът на труда Гинка Машова даде данни, че за 2024 г. над 672 000 хора с трайни увреждания ще получават помощ средномесечно по закона за хората с увреждания, а още 123 508 души ще получат социални помощи по закона за социално подпомагане.
Синдикатите не са съгласни с начина на определяне на линията, тъй като референтните стойности са от 2021 г. Очевидно е, че данните са безвъзвратно остарели. Инфлацията през 2022 г. беше 15,3%, като при храните стигна до 22%, а през 2023 г. цените на стоките и услугите продължават да растат. Ако размерът на линията на бедност не се актуализира, показателят няма как да отразява реалната социално-икономическа ситуация в страната, твърдят от КТ "Подкрепа". От синдиката настояват методиката да се промени и линията да се актуализира с размера на инфлацията, за да се компенсира поне отчасти изоставането на данните, които са база за нейното изчисляване.
