България е на път да остави в историята нелепия праг от 75 лв. гарантиран месечен доход, който години наред изкривява системата на социално подпомагане. От 2023 г. много повече българи ще имат право на социални помощи, защото достъпът до тях ще бъде обвързан с много по-адекватен праг – линията на бедност. За 2022 г. тя е определена на 413 лв. Очаква се само за година това да доведе до удвояване на броя на подпомаганите от хазната лица – от 63 000 на 115 000 души през 2023 г.

Това предвиждат публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за социалното подпомагане. Промените са свързани с редовно отправяните от ЕК критики към страната ни, че не гарантира адекватен достъп до социално подпомагане.

Гарантираният минимален доход през годините буквално бе замразен – за сравнение размерът му през 2009 г. бе 65 лв., а прагът от 75 лв. бе достигнат едва през 2018 г. Тази неадекватна сума влияe върху изчислението на конкретните диференцирани прагове за достъп до помощи, които се определят на базата на гарантирания минимален доход и съответен коефициент. През 2022 г. коефициентите бяха завишени, но сумите, от които зависи достъпът до помощите, продължават да са много ниски.

Всичко това през годините води до много голямо стесняване на броя хора с право да бъдат подпомагани. Броят на българите, получаващи месечни социални помощи например, е намалял от 124 635 случаи през 2005 г. до 23 702 през 2020 г., се изтъква в мотивите към промяната на Закона за социално подпомагане. Така политиката на социално подпомагане вместо да работи за понижаване на дела на бедните у нас през годините води до точно обратното – повишаването му.

Извън отпадането на гарантирания минимален доход законопроектът съдържа и други промени, част от които са свързани с повишаване на правата на получателите на помощи, а други – със затягане на контрола. Така например безработните,  които откажат включване в програми за заетост, ще губят право на помощи за по-кратък срок –6 месеца вместо година. В същото време държавата ще има повече права да прави удръжки от полагаемите се помощи, което по принцип е ограничено. Занапред от помощите ще може да се удържат и неправомерно получени суми за социално подпомагане. Законопроектът предвижда и друга сериозна промяна – бюджетът на фонд социална закрила вече ще се определя от социалния министър вместо от управителния му съвет.