Журналистът от вестник "Капитал" Росен Босев осъди днес България в Страсбург, че го е подложила на нечестно съдебно преследване заради негови разобличителни публикации срещу бившия шеф на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев и съдия Петя Крънчева. Държавата е нарушила неговите права по два члена от Европейската конвенция за правата на човека - чл. 6 (право на справедлив съдебен процес) и чл. 10 (свобода на изразяване). Европейският съд за правата на човека постанови България да му върне несправедливо наложената през 2019 г. финансова санкция от 1000 лв. (511 евро) и да му заплати 3000 евро за морални щети, плюс 3013 евро за съдебни разноски.
С това дело журналистът доказа, че България прилага съдебен тормоз за потискане на свободата на словото (т.нар дела-шамари, които са обект на голяма тревога в Европа, САЩ и други части на света). Тези дела обикновено служат за сплашване на журналистите да не разкриват престъпления на високопоставени лица, които използват властта си, за да предизвикват автоцензура в медиите.
Съдът в Страсбург отбелязва, че няколко години преди настоящото дело Росен Босев е писал и публикувал статии, в които е поставял под съмнение професионализма и честността на съдийка, която е била член на съдебния състав, постановил впоследствие присъдата му на втора инстанция. Нейното име е посочено само с инициалите П.К., но от многобройни публикации по темата се знае, че става дума за съдия Петя Крънчева. Босев е поискал тя да си направи отвод, но съставът от Софийския градски съд, председателстван от нея, му е отказал. Страсбург стига до извода, че градският съд не е представлявал „безпристрастен съд“ и че начинът, по който е била наложена санкцията на Росен Босев, не е била следствие на справедлив процес. Освен това той счита, че ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е било съпроводено с ефективни и адекватни гаранции срещу произвол.
В решението на европейския съд са изложени следните факти:
Росен Босев е български гражданин, роден през 1983 г. и живеещ в София. В съответния период г-н Босев, който е журналист, специализиран в правните репортажи, работи за седмичния вестник „Капитал“, който е собственост на издателя „Икономедиа“. През 2013 г. новинарският сайт „Дневник“, който е собственост на „Икономедиа“, съобщава, че тогавашният директор на Комисията за финансов надзор („КФН“) е бил призован да се яви като свидетел по дело
на основание, че се твърди, че е подписал документи, улесняващи изпирането на пари от трафик на наркотици (свързан с небезизвестния Евелин Банев-Брендо).
След публикацията КФН на различни дати от 2013 г. до 2015 г. налага глоби на мажоритарния акционер на "Икономедиа" и на други дружества, които българските съдилища отменят. През 2015 г., КФН налага още две глоби на "Икономедиа" за публикуването на две статии в „Капитал“, които КФН определя като опити за манипулиране на финансовите пазари. Глобите възлизат общо на около 76 000 евро.
По този повод Росен Босев е поканен в две телевизионни предавания на 15 и 16 януари 2015 г. в Нова телевизия и Би Ти Ви, където сочи следи, водещи към Стоян Мавродиев. „Г-н Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Евелин Банев. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, казва той пред Нова телевизия. А пред Би Ти Ви заявява: "В едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев, негови подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“. Фактите, които изнася, са потвърдени от български съд.
Няколко месеца по-късно директорът на КФН подава жалба за клевета срещу Росен Босев пред Софийския районен съд заради изявленията по негов адрес в двете предавания.
През 2017 г. Софийският районен съд признава Росен Босев за виновен за клевета въз основа на изявлението: „Г-н [С.]М. ... е решил да използва институцията, която ръководи, за да накаже „Капитал“ и „Дневник““, което г-н Босев е направил по време на предаването от 15 януари 2015 г. Съдът го осъжда да заплати глоба в размер на приблизително 511 евро, както и за разходи и разноски в размер на 320 евро.
Росен Босев обжалва решението. По време на последвалото производство пред Софийския градски съд той подава две искания за отвод на г-жа П.К.(Петя Крънчева), която е била съдия докладчик и председател на съдебния състав. Той твърди, че П.К. следва да бъде отстранена от участие в делото, тъй като в миналото е публикувал няколко статии в пресата, в които критикува работата ѝ и поставя под съмнение почтеността ѝ като съдия. И двете искания за отвод са отхвърлени.
През 2019 г. Софийският градски съд потвърждава присъдата за клевета на Росен Босев, като повтаря изложените мотиви на Софийския районен съд. Той също така признава жалбоподателя за виновен по допълнително обвинение в клевета, че друго негово изявление, направено по време на същото предаване: „Г-н [С.]М. (Стоян Мавродиев) е свързан със схемата за пране на пари, в която е обвинен Е.Б. (Евелин Банев-Брендо). С действията си той е улеснил изпирането на приходи от трафик на наркотици“. Що се отнася до наказанието, което трябва да бъде наложено на г-н Босев, градският съд констатира, че по-тежко наказание от максималното, предвидено в закона, би изглеждало по-подходящо, но поради липсата на изрично искане в тази насока от страна на С.М. той наложил на жалбоподателя същата глоба, както и в първоинстанционното производство. Това решение не подлежи на обжалване.
Съдът отбелязва, че жалбоподателят, в качеството си на журналист, специализиран в правни репортажи, е писал и публикувал статии за П.К. (Петя Крънчева) между 2012 и 2015 г., няколко години преди образуването на настоящото дело в Софийски градски съд. Следователно не е имало умишлен опит от негова страна да дискредитира съдия П.К. и по този начин да я изключи от разглеждането на делото на неговото наказателно дело чрез злонамерена медийна кампания.
Той отбелязва също така, че съдия П.К. е била изрично спомената в тези статии и че те категорично засягат нейния професионализъм и почтеност. Съответно жалбоподателят е можел законно да да изпитва обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която П.К. ще изпълнява функциите си при разглеждането на подадената от него жалба срещу първоинстанционната му присъда. Съдът отбелязва, че чл. 29 от българския Наказателнопроцесуален кодекс предвижда, че съдията трябва да си направи отвод от разглеждането на наказателно дело, когато обстоятелствата са такива, че неговата безпристрастност може да бъде поставена под въпрос. Тъй като ситуацията, от която се оплаква, е попадала в приложното поле на тази разпоредба, жалбоподателят е поискал отвод на съдия П.K.
Очевидно е, пише в решението на ЕСПЧ, че фактът, че П.К. е била както съдия, така и пряко засегнато лице, би могъл да доведе до обективно оправдани опасения дали производството се е придържало към принципа, че никой не трябва да бъде съдия по собственото си дело, и следователно за безпристрастността на съда. В настоящия случай доводите на жалбоподателя не са били нито несериозни, нито напълно неуместен. Европейският съд е приел, че съставът на Софийския градски съд не е съставлявал „безпристрастен съд“ по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията. Освен това съдът е на мнение, че по смисъла на член 10 от Конвенцията налагането на административна глоба на жалбоподателя е представлявало намеса в правото му на свобода на изразяване. Тази мярка е била предвидена със закон (чл. 148 и чл. 78а от българския Наказателен Кодекса), с оглед „защита на репутацията или правата на други лица“.
Що се отнася до въпроса дали санкцията е била необходима в едно демократично общество, Съдът счита, че макар че изявленията, за които жалбоподателят е бил осъден, са засягали общ проблем, те все пак са съдържали фактически твърдения, поставящи под съмнение професионалната почтеност на на тогавашния директор на КФН. Ограничението на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията не е е било придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол.
