За първи път историята на наградите "Оскар" филм на език, различен от английския, спечели главната награда - за най-добър филм. Това е южнокорейският "Паразит", който си тръгна от Лос Анджелис с още три статуетки - за оригинален сценарий, режисура на Пон Джун Хо и за най-добър международен филм (така се казва от т.г. бившата категория "чуждоезичен"). Всъщност прецедентът падна още през 2012 г. с награждаването на "Артистът", но той беше практически ням, така че... да, "Паразит" е първият, за който старите бели мъже от Академията се прежалиха да четат субтитри.
Социалната сатира от Южна Корея е сочена като един от най-добрите филми на изминалата 2019 г. още от миналия май, когато спечели "Златна палма" в Кан. У нас той ще бъде прожектиран през март като част от програмата на "София филм фест". "Паразит" се състезаваше за най-добър филм с още осем силни претенденти, в които говорят на английски език - соченият за фаворит до последната минута военен "1917", "Жокера", "Имало едно време.. в Холивуд", "Ирландецът", "Брачна история", "Джоджо заека", "Малки жени" и "Пълно ускорение".
Но ако Пон Джун Хо и неговите колеги от „Паразит” преживяха една от най-радостните вечери в живота си, то вероятно настроението на екипа зад „Ирландецът” е било в срещуположния край на емоционалния спектър. Филмът не спечели нищо въпреки десетте си номинации. Можем само да гадаем дали киногилдията каза „не” на „Нетфликс”, които със своята стрийминг услуга заплашват традиционните начини на киноразпространение и печалба от производство на филми; или лично на режисьора, нападнал комерсиалните комиксови филми, които хранят най-много хора в Холивуд. Впрочем Скорсезе отдавна е недолюбван от академията: той в продължение на 36 години е в списъка на великите режисьори, неполучавали "Оскар" за режисура. Пренебрегнаха го за "Шофьор на такси" и "Разяреният бик", за "Невинни години" и "Последното изкушение на Христос", за "Добри момчета" и за "Казино". Сполучи едва неотдавна с "От другата страна", впрочем римейк на далекоизточен филм - Infernal Affairs. Елегията за безмилостната власт на времето, маскирана като възхвала на мафията, бе сочена като един от фаворитите в началото на наградния сезон. Но въпреки многобройните си номинации, "Ирландецът" остана пренебрегнат и на "Златните глобуси", и от британската академия БАФТА.
След приятните изненади на церемонията, а и на годината, бе находчивата сатира на нацизма "Джоджо заека" - с "Оскар" за адаптиран сценарий на Тайка Уайтити. Във филмите на новозеландеца, включително комиксовите, има жизнена енергия, която може да вдигне и мъртвец. Трябва да се следи, дори ако е вярно, че ще режисира Star Wars за "Дисни".
Останалите победители бяха малко или повече предизвестени от участията си в повечето наградни церемонии, предшествали вечерта на "Оскар"-ите - особено в четирите категории за актьорско майсторство. Хоакин Финикс бе награден за болезненото си себеотрицание в "Жокера" - среден иначе филм с много насилие и болшевишки послания, а Рене Зелуегър взе втората си статуетка за "Джуди" (първата е преди 16 г. за поддържаща актриса в "Студената планина"). Изпълнението й е отдадено и затрогващо, но изборът показа главно, че Академията продължава да обича биографии на холивудски звезди.
Във второстепенните актьорски категории триумфираха Брад Пит и Лора Дърн. Първият - награден за ведрото си присъствие в шедьовъра на Тарантино "Имало едно време.. в Холивуд"; може би не най-добрата му роля, но "Оскар"-ите отколе се дават по-често по заслуги и сравнително по-рядко - за конкретно превъплъщение. (Така се случи преди няколко години и с партньора му във филма, Леонардо ди Каприо, който е имал много по-покъртващи роли от "Завръщането".) Пит, една от най-влиятелните личности в Холивуд, до момента бе печелил само продуцентски "Оскар" (за "12 години в робство"), сега му отчетоха и изпълнителския. „Тарантино доказа, че е оригинален, единствен и филмовата индустрия ще бъде много по-бедно място, ако той спре да прави филми", заяви Брад от сцената на "Кодак тиътър".
Девет филма по-късно, Куентин Тарантино също е в списъка на големите режисьори, които нямат "Оскар" - засега има в колекцията си само два за оригинален сценарий (за "Криминале" и "Джанго"). Сценарият на "Имало едно време... в Холивуд" е не по-малко оригинален, но на гласуващите им се откъсна само още една статуетка от сърцето - за сценография.
Лора Дърн пък "отсрами" другия фаворит на Нетфликс - "Брачна история", обратната страна на медала спрямо гангстерския епос на Скорсезе. Камерен семеен филм за чистилището на развода и за това как си отива любовта. Чудесно написан (но Ноа Баумбах) и изигран (от Скарлет Йохансон, Адам Драйвър, Алън Алда, Рей Лиота...) филм, който обаче не добавя нищо ново към казаното от "Крамер срещу Крамер" и "Пътят на промените". И като казах "Пътят на промените" - ей го и Сам Мендес. Неговият "1917" до последната минута преди церемонията беше сочен като фаворит. Техничен, постановъчно сложен филм, виртуозен с камерата (заслужен втори "Оскар" за оператора Роджър Дийкинс). Не спечели нищо от важните категории, другите му награди са за визуални ефекти и звук. Но Мендес вече е печелил за режисура и най-добър филм с дебюта си - "Американски прелести".
Другите два номинирани за най-добър филм, които останаха извън разпределението на големите награди и не успяха да вдигнат толкова рекламен шум, са също чудесни ленти, които могат все още да се гледат по нашите екрани. Това са "Форд срещу Ферари" (у нас като "Пълно ускорение") и "Малки жени". Първият може да се гледа като развлекателно зрелище, но е с чудесна режисура, актьорска игра и ретро атмосфера; вторият пък е свежа и майсторска модерна адаптация на класическия американски роман от 60-те години на 19-и век. Преди 3 години Грета Гъруиг, с предишния си филм "Калинка", стана една от само петте! жени, номинирани за режисьорски "Оскар" във вековната история на наградите. И този път радетелките за полово равноправие в номинациите излязоха с нейното име напред, но филмът й получи награда само за костюми. За да напомни фрапиращото отсъствие на жени в режисьорската група, Натали Портман носеше наметка с избродираните в златно имена на пропуснатите: Гъруиг, Лулу Уанг ("Сбогуването"), Мариел Хелър ("Хубав ден в квартала").
Нежният пол бе поне компенсиран с академичната награда за филмова музика - спечели я исландската композиторка Хилдур Гуднадотир (за "Жокера"), която в последните дни направи своеобразен хеттрик - тя добави в колекцията си и "Грами", и "Еми" (но те са за партитурата й към "Чернобил"). Понатежалият сър Елтън Джон повтори "Оскар"-а си за най-добра песен (първият бе за "Цар лъв" преди 25 г.) с биографичния "Рокетмен".
Сред големите губещи на тазгодишните "Оскари" бяха още прелестният "Болка и величие" на Алмодовар (с номинации за чуждестранен филм и най-добър актьор - Антонио Бандерас), македонското чудо "Медена земя" (с номинации за чуждоезичен и за най-добра пълнометражна анимация). Може би към този списък е редно да добавим и Теодор Ушев с чудесния "Физика на тъгата" - номинираният преди 3 г. за "Сляпата Вайша" наш сънародник влезе в шортлиста за късометражна анимация и тази година, но не успя да се добере до номинация.
Липсата на официален водещ (за втора поредна година) не лиши напълно шоуто от забавни моменти - преди да обявят номинациите за грим и прически Сандра О подчерта важността на тази категория, като изтъкна, че всъщност е на 87 години, а Рей Романо допълни, че той е Чарлийз Терон. В самоироничен стил Джеймс Кордън и Ребел Уилсън, в костюмите си от „Котките” презентираха категория за визуални ефекти - която се сочи като един от основните виновници за провала на филма.
Имаше и нещо като мини откриващ монолог в черно и бяло, изпълнен от Стив Мартин и Крис Рок, който похвали Мартин Скорсезе, че и „Четирите сезона на „Ирландецът” са страхотни”. За да демонстрират какъв напредък има през годините по отношение на расовата равнопоставеност двамата припомниха, че през 1929 г. не е бил номиниран нито един чернокож актьор, а тази година е номиниран... един.
Ето и пълния списък на победителите по реда на обявяването им:
Поддържаща мъжка роля - Брад Пит за „Имало едно време… в Холивуд"
Пълнометражна анимация - “Играта на играчките 4”
Късометражна анимация - “Космата любов”
Оригинален сценарий - Пон Джун Хо за “Паразит”
Адаптиран сценарий - Тайка Уайтити за “Джоджо Заека”
Късометражен игрален филм - "Прозорецът на съседите"
Сценография - "Имало едно време… в Холивуд"
Костюми - „Малки жени”.
Документален филм - "Американска фабрика", продуциран от Мишел и Барак Обама за Нетфликс
Документален късометражен филм - "Learning to Skateboard In A Warzone (If You A Girl)
Поддържаща женска роля - Лора Дърн, „Брачна история”
Звукови ефекти - „Пълно ускорение"
Звук - "1917”
Операторско майсторство - Роджър Дийкинс за „1917”
Филмов монтаж - “Пълно ускорение”
Визуални ефекти - “1917”
Грим и прически - “Бомба със закъснител"
Международен филм - “Паразит”
Музика - Хилдур Гуднадотир за „Жокера”
Песен - Елтън Джон и Бърни Топин за (I’m Gonna) Love Me Again от “Рокетмен”
Режисьор - Пон Джун Хо за “Паразит”
Актьор - Хоакин Финикс за “Жокера”
Актриса - Рене Зелуегър за "Джуди"
Най-добър филм - „Паразит”