Известната пианистка Марта Деянова почина в болница в Лондон, където живееше последните 30 години. Това съобщи във "Фейсбук" нейният син Мартин Паунов, чийто баща е писателят Димитър Паунов (1942-2018).
Родена е на 14 ноември 1947 г. в София. Майка й я слага пред пианото едва 5-годишна, защото е установила, че детето има абсолютен слух. Още като ученичка на 16-17 години тръгва сама да завладява музикалния свят, печели престижни конкурси. Изнася концерти по най-големите сцени, включително "Карнеги хол" в Ню Йорк. Прочутият цигулар Йехуди Менухин я нарича сензация в музиката и й предрича страхотна кариера. Тя обаче не обича суперлативите. Според нея велики са композиторите, които са написали прекрасна музика, а изпълнителят е проводник между гения и публиката.
Завършила е музикалната академия при проф. Богомил Стършенов. Благодарна е на своите учители, но смята, че един пианист се изгражда до 15-годишна възраст, споделя приживе в интервю пред БНР. "Музиката е дар отгоре и никакви уроци не могат да го заместят", казва тя. Въпреки това се обучава и в Кралската консерватория в Антверпен, Белгия.
През 1994 г. Марта Деянова напуска родината заедно с двамата си синове. Емигрира в Англия, където интензивно концертира и записва 25 компактдиска, включително с цялостното творчество за пиано на Моцарт и Шуберт. Определят Деянова като един от най-добрите интерпретатори на руската класика, както и на Фредерик Шопен. Споделяла е, че няма любими композитори, но има все пак една слабост – Сергей Рахманинов.
И така до момента, когато взема решението да сложи край на клавирната си кариера и продава рояла си. "Продадох моето пиано, защото бях омерзена, че живеем във времето на масовата култура. Не можех да си представя, че вече ще трябва да свиря само на себе си... Взех решението много трудно, плаках дълго, имах безсънни нощи. Но когато една сутрин видях в един английски ежедневник цяла страница за предстоящ рок концерт, а съобщението за класически концерт беше сбутано там в един малък ъгъл, вече бях готова за раздялата", припомня архивът на БНР за нейното решение.
Разводът със сцената и клавишите е и среща с белия лист. Така се появява романът "Тъмната страна на деня" (2008), до голяма степен автобиографичен, който така и не й достигна смелост да преведе на български.
YouTube
