Едва 50-годишен внезапно почина поетът, журналист и преподавател Марин Бодаков. Той бе роден на 28 април 1971 г. във Велико Търново. Автор на осем стихосбирки и редактор на десетки книги с поезия и проза, Бодаков ще остане в паметта и със своите литературни прегледи и интервюта на страниците на вестник "Култура" (по-късно "К"). Той преживя тежко и дълбоко спирането на седмичника, в който работеше от 2000 до 2019 г. 

Доцент в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване“ на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", Бодаков бе обичан от студентите си, тъй както го обичаха и приятелите и колегите му в литературните среди. Носител е на отличието Рицар на книгата на АБК и на наградата за поезия "Иван Николов". Женен за преводачката и издателка на детски книги Зорница Христова, с която имат две дъщери. 

Редакцията изказва съболезнования на близките му.

Ето и няколко негови стихотворения:

Помня този човек,

раната му като кораб,

корабът му като завивка,

завивката му като мочурище,

мочурището като звезда

и звездата като рана.

Човек като човек.

***

Има сбогувания

като петно на покривката.

Придърпваш чинията върху него,

докато другият не е забелязал.

Мислиш единствено за това.

***

разговорът ще продължи

никой няма да стане и да запали лампата

никой няма да се сети за лампата

докато новогодишната нощ падне завинаги

докато спрем изобщо да се виждаме  

нищо особено, просто по работа

един разговор в кухнята

***

Това ли е лятото?

Разговаряш с любовта на трети език,

нито на своя, нито на нейния.

Обикаляш гробищата на далечна страна,

непознат в непознат са се сгушили.

Мачти между колибите, оградата – нападала в тревата.

Селски ангел кърпи обущата ти наблизо,

а и закъде да бързаш.

***

Пристига

без написани домашни,

никой не го кани да играят,

бие се с големите животът,

бие се с малките животът,

не завършва.