На 68 години почина проф. Ивайло Дичев - писател и културен антрополог. За кончината му съобщи дипломатът Стефан Тафров в социалните мрежи.
До последно той беше преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ръководеше магистърската програма по културна антропология, издаваше онлайн изданието за културни изследвания "Семинар БГ".
Ивайло Дичев е роден през 1955 г. в София. Син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Той бе женен, с две деца.
Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж - VII: Дени Дидро. Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Асоцииран преподавател в университета Париж - 10, с многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер; почетен изследовател на института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството.
Ивайло Дичев бе също писател и активен есеист, публикуващ в български и европейски издания. Бил е колумнист на различни медии, сред които вестник "Сега". За публикации при нас получава наградата "Черноризец Храбър" (2002), носител е и на призовете за есеистика "Паница" (1999) и "Димитър Пешев" (2005).
Освен на научни монографии и публицистика е автор на три книги с разкази - "Уча се да плача", "Звезден календар", "Миг след края на света", романа "Идентификация" и сценария за българския игрален филм "Заплахата" (1980).
Редакцията изказва съболезнования на близките му.
