Актьорът Жан-Пол Белмондо, "свещеното чудовище на френското кино", е починал на 88 години в дома си в Париж. Това съобщава неговият адвокат, цитиран от АФП и France24. "Той бе много уморен от известно време. Угасна спокойно", съобщи адвокат Мишел Годест пред агенцията.
"Чаровният грозник" бе един от най-популярните и обичани френски актьори. Роден e на 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен. Като тийнейджър Белмондо се раздвоява между спорта и изкуството. Бяга от къщи с пътуващ театър, след това решава да стане скулптор като баща си. Но скоро зарязва и тази идея заради бокса, на който се посвещава и дори става шампион на Париж в категория среднотежка.
Към 20-ата му година натежава увлечението по актьорството и той постъпва в Консерваторията за драматични изкуства. Някои от преподавателите там го предупреждават, че със своята външност би изглеждал смешен в любовни сцени. Ала и без да е красив като Ален Делон, Белмондо има за партньорки не само на екрана, но и в живота, някои от най-красивите жени на света.
През 1957 г. дебютира в киното с филма „Пеша, на кон и с кола“, но повечето епизоди с негово участие са изрязани при монтажа. По-забележима роля прави в „Бъди красива и мълчи“, в който играе за първи път в тандем с Ален Делон. Следват участия в „Чочарка“ със София Лорен, „Модерато кантабиле“ с Жана Моро и особено „До последен дъх“, смятан за един от главните филми на знаменитата „Нова вълна“ във френкото кино. Именно ролята на симпатичния престъпник в най-известната творба на Жан-Люк Годар му носи световна слава. Пет години по-късно легендарният режисьор го снима и в "Лудият Пиеро" - друга знакова роля на Белмондо.
Харизматичен и атлетичен актьор, често изпълнява сам каскадите си, през 60 -те години Белмондо преминава към мейнстрийма и се утвърждава като звезда на комедиите и екшън киното във Франция. Сред незабравимите филми с негово участие са още "Борсалино" (1970), "Животното" (1977), "Гиньоло" (1980), "Професионалистът" (1981), "Ас на асовете" (1982) и др.
За 50 години кариера пред камерата се снима в 84 филма, създавайки незабравими образи на обаятелни бунтари, които го превръщат в кумир на европейската младеж. Възниква цяло направление, наречено „белмондизъм“, защото неговите последователи копират жестовете, мимиките и начина на обличане на любимия си актьор. До средата на 80-те героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. Има и над 40 роли на театралната сцена.
През 1989 г. е удостоен с награда „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“) за ролята си във филма на Клод Льолуш „Галеник на съдбата“, но отказва престижния трофей, защото неговият създател – скулпторът Сезар, се отнасял отрицателно към творбите на баща му.
През 2001 г. получава инсулт, който парализира дясната половина от тялото му и Белмондо губи говора си. Все пак той успява да се възстанови и шест години по-късно се завръща с филма "Мъж и куче".
YouTube
Смъртта на видната фигура във френското кино се усети в цялата страна. Президентът Еманюел Макрон написа в Туитър в понеделник, 6 септември, че Франция е загубила „национално съкровище“.
Ален Делон, който многократно споделяше екрана с него, се описа като "съсипан" от смъртта на Белмондо. "Нямаше да е лошо, ако и двамата си бяхме тръгнали заедно. Той е част от живота ми, започнахме заедно преди 60 години", добави Делон, с когото си партнираха в "Борсалино" и "Бащи трепачи".
"Струва ми се, че цяла Франция тъгува", каза Мишел Годест, адвокат и приятел на актьора, разплакан пред телевизионните камери.
„Той беше повече от легенда, той беше Белмондо“, реагира биографът му Филип Дюран „Аз съм в шок! Когато една такава филмова легенда си отива, това разтърсва света на киното.“
