Работодателски организации призовават правителството да не прибягва до повторно затваряне на населени места заради COVID-пандемията, защото това ще затрудни придвижването на работна ръка и товарните превози. "До подобни крайни мерки не трябва да се стига, защото ще срине БВП", заяви Васил Велев, председател на Асоциациата на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Според АИКБ спадът на икономиката тази година ще бъде между 3.5 и 5.5% в зависимост от това до каква степен ще се разрази втората Covid-вълна и този спад няма да бъде компенсиран през 2021 г.
"Затова в Бюджет 2021 г. трябва да се поставят добри предпоставки за развитие, така че в състезанието с другите страни България да се върне в по-добри позиции след кризата", коментира пред БНР Велев. Такива предпоставки са по-активни мерки за подкрепа на заетостта и доходите на работещите, както и за подкрепа на инвестициите в икономиката.
Като напълно грешни и неадекватни обявяват работодателите мерките на правителството за повишаване на минималната работна заплата от догодина, както и повсеместното вдигане на възнагражденията в държавната и общинската администраци и увеличението на пенсиите.
"Бюджет 2021 ще е специфичен не само заради пандемията, но и заради изборите", заяви за "Сега" Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Заради това и опасенията са, че ще сме свидетели на прекомерно раздуване на разходите.
"Не е редно в ситуацията, в която бизнесът се бори за оцеляването си и за запазване на работните места, да се правят увеличения и то с 30% на редица държавни и общински структури. Това не само, че поставя под натиск частния сектор, но и не кореспондира адекватно с натовареността на служителите в държавната администрация. По нищо не личи в обслужването на бизнеса и гражданите от администрацията, което да е основен фактор за вдигането на възнагражденията", коментира Цветан Симеонов, който неотдавна определи поговолното вдигане на парите за администрацията като "пир по време на чума".
От търговско-промишлената палата изчисляват, че увеличението на минималната работна заплата с 6,6% от следващата година ще доведе до среден ръст на минималните осигурителни прагове с около 4,5% във времена на неясна за бизнеса картина и перспектива.
За поредна година работодателите критикуват правителството, че липсва обещаният механизъм за изменението на минималната заплата и премахването на минималните осигурителни прагове, които във време на криза се явявали допълнителна тежест за бизнеса.
Бизнесът е против всякакво увеличение на налози догодина, както и промени в данъчната система, която според тях е доказала, че функционира добре. А тъй като застоят и затрудненията на фирмите ще продължат и догодина, от БТПП предлагат в бюжета да се предвиди известно отлагане във времето на плащането на някои данъци .
В същото време от АИКБ се обявяват против лансираната от някои икономисти идея за освобождаване от данък печалба в условията на криза. "Това няма да подкрепи най-силно засегнатите от кризата фирми, тъй като нямат никаква печалба. Обратното, означава по-малко данъчни постъпления в бюджета и оттам по-слаби възможности за подкрепа. В същото време би облагодетелствало компании, които са получили държавна подкрепа по линия на обществени поръчки или монополно положение", коментира Васил Велев.
Работодателските организации са разтревожени и за какво ще се изхарчи новият държавен заем от 5 млрд. лв. Сумата е доста по-висока, отколкото е необходима за покриване на очаквания дефицит от 3.5 млрд. лв. тази година, няма и големи разходи за покриване на стари задължения. "Ако ще е за по-високи пенсии и за заплати, това също е грешна политика. При спад на икономиката и ръст на тези разходи с бързи крачки „ще отидем към гръцки сценарий“, предупреди Васил Велев. "Надявам се, че няма да се използва и за оръжейни разходи. Няма причина в тази криза да финансираме чужди икономики с подобни сделки", коментира още той.
Балансиран бюджет или с нисък дефицит - за това настояват работодателските организации. "Защото после ние сме тези, които ще платим сметката чрез нови или увеличаване на съществуващи данъци", посочи Цветан Симеонов. Според него, ако основните макроикономически индикатори останат стабилни, това ще е добър сигнал и за инвеститорите. А държавният дълг трябва да остане на ниски нива и да останем сред лидерите по този критерий в ЕС.
ПРОГНОЗА
Правителството запазва очакването си от април за 3% спад на БВП през 2020 г. в есенната си макроикономическа прогноза, публикувана от финансовото министерство във вторник. През 2021 г. се очаква растежът на икономиката да бъде 2.5%, което е под предкризисното ниво от 3.4% през 2019 г.
Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход, посочва финансовото министерство. Спадът на инвестициите обаче ще продължи, макар с по-бавен темп. Очаква се благоприятно развитие в основните ни търговски партньори, което ще доведе до пълно възстановяване на износа на стоки през 2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5.6% и да надвиши нивото си от 2019 г. по постоянни цени.
Средногодишната безработица за 2020 г. се очаква да бъде 5.6%, което е с 0.6 пр.п. по-ниско от стойността в пролетната прогноза. През 2021 г. се очаква безработицата да намалее до 5.2%.
Средногодишната инфлация за 2020 г. се прогнозира да бъде 1.4%, а през 2021 г. да се ускори до 2.1%.
