България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове през 2024 г. Това съобщи главният икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ) Зорница Славова в свой анализ за Dir.bg.
Най-много от усвоените средства са похарчени в София - 6,2 млрд. лв., като най-големите суми са изплатени по проекти, свързани с разширение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 млрд. лв., където най-скъпите проекти са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас с обходния път и модернизацията на обществения транспорт в града.
"Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява и проследяване на изплатените средства по общини. Като цяло по-големият размер на похарчените в даден регион еврофондове отразява най-вече наличието на значими проекти в инфраструктурата - столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които изискват повече средства", пише специалистката от ИПИ.
Спрямо населението усвоените евросредства средно за страната са близо 5000 лв. на човек. До края на 2024 г. всяка община в страната е усвоила поне 500 лв. европейски средства на човек, а първенците - над десет пъти повече.
Най-много са изплатените средства в общините Малко Търново, Бяла (област Варна) и Свиленград - по над 7000 лв. на човек от населението, а в Макреш, Костинброд, Хисаря, Белене и Белоградчик изплатените средства по оперативните програми са над 6000 лв. на човек. Малко след тях в класацията са и първите общини с областни градове - Габрово и Враца. Под 1000 лв. средно на човек пък са изплатени в 14 общини - Вълчедръм, Хитрино, Якоруда, Бобошево, Каолиново, Дулово, Ракитово, Ихтиман, Долна Митрополия, Левски, Своге, Гърмен, Царево и Камено.
"Особено в малките общини със сравнително ограничен административен капацитет усвояването е по-трудно. То често отмества фокуса на администрацията от подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза, като например изграждане на стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката. Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, която да увеличи капацитета на всяка община да събира повече собствени приходи, с които да решава местни проблеми по преценка и след решение на местната общност", сочи анализът от ИПИ.
