Източна Европа влезе в тежък спор за Зелената сделка на ЕС с 8 държави от западната част на континента на вчерашния виртуален Съвет на ЕС по въпросите на околната среда. България бе категорична, че не може да изпълни завишени национални климатични цели до 2030 г., които означават рязко да ограничи използването на въглища за основен енергиен източник. Заедно с нея няколко държави призоваха Еврокомисията да направи нова оценка на индивидуалното въздействие на Зелената сделка върху икономиките им.

Министрите на околната среда на Финландия, Австрия, Люксембург, Латвия, Дания, Естония и Нидерландия бяха на противоположна позлиция и настояваха дори да се завишат допълнително целите до 2030 г., така че емисиите на въглероден двуокис да се намалят поне с 55%.

Германия, която от 1 юли поема ротационното председателство на Съвета на ЕС до края на годината изрази мнение, че Зелената сделка трябва да спомогне за възстановяването на европейските икономики след епидемията, а не да утежни положението им.

Ирландия и Дания настояваха, че предвидените възстановителни средства, които ще бъдат разпределяни от правителствата, ще покажат дали управляващите имат политическа воля да работят за напълно неутрална икономика по отношение на климата.

Заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс каза на министрите, че трябва да постигнат съгласние до октомври, за да бъде изготвено общо законодателство в ЕС. Предложението на ЕК е да се намалят до 2030 г. вредните емисии от сега поставената цел от 40% до 50-55%.

В блока на най-твърдите противници са България, Полша, Чехия, Литва и Естония. Те не са съгласни фондът за възстановяване от 750 млрд. евро да се набира частично от завишени такси за квоти за парникови газове. Австрия и Дания отвърнаха, че ще следят тези пари да не се дават за ядрена енергетика, изгаряне на боклуци и за индустрии, които разчитат на изкопаеми източници на енергия.

Също вчера Икономическият и социален съвет в България огласи подкрепено от бизнеса и синдикатите становище, според което, ако се приеме европейското законодателство по Зелената сделка за борба с климатичните промени до 2050 година, България ще е една от най-засегнатите страни. Най-потърпевши ще бъдат секторите енергетика, металургия, транспорт и селското стопанство.

Социалната цена, която ще платим, е от 90 000 до 150 000 загубени работни места само в енергетиката, посочи лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него страната ни не може да приеме официалната цел – намаляване на парниковите газове наполовина спрямо 1990 година само за десет години напред.