От първия си ден като министър на енергетиката Росен Христов се държи като служител на "Газпром". Днес той направи поредно изявление, неглижиращо интересите на българската държава. "При арбитраж с „Газпром експорт“ има потенциална вероятност да загубим многоцифрена сума", обяви Христов пред журналисти, а думите му бяха допълнително тиражирани с прессъобщение на пресцентъра на министерството му до всички медии.
Ето как се аргументира служебният министър за рисковете България да загуби подобно дело - при все че всички енергийни експерти твърдят, че "Газпром експорт" е в нарушение на дългосрочнния договор за доставка на природен газ и че София трябва да се обърне към международен арбитраж:
"Ситуацията е ясна: имаме договор с „Газпром експорт“ за доставка на 3 млрд. куб. м и задължение да използваме поне 80% от това количество. Ако не го направим, сме длъжни да го платим, независимо дали сме го използвали или не. До момента по този договор ние сме употребили 1 млрд. куб. м., а трябва да са поне 2.4 млрд. Така че, ако не се възползваме от останалото количество, вероятно ще отидем на арбитраж с потенциална възможност да загубим многоцифрена сума. Последното, от което има нужда страната в момента, е да се водят дела, потенциалният изход от които би бил негативен за нас", отсече министърът.
Но думите му се разминават с фактите. А ето какви са те: Руската страна спря да изпълнява договора си на 27 април. Оттогава до днес (или поне до последния ден на предното правителство) "Булгаргаз" неизменно превеждаше дължимите плащания за газ, но "Газпромекспорт" връщаше парите, а България не е получила и една молекула газ. Заради указ на Путин руската компания обяви, че променя схемата на плащане (която по нашия договор предвижда валутата да е US долар), но подобни промени изискват съгласие и на другата страна. При спор се търси намесата на арбитраж, но това не не дава право на доставчика да спре да изпълнява договорните си задължения.
Преди дни стана ясно, че заради неизпълнението на доставките още преди месеци София е отправила официално запитване дали руската страна смята договора за прекратен. Отговор и до днес няма. Отказът на "Газпром експорт" да доставя природен газ означава, че България има всички основания да потърси правата си пред международен съд, твърдят и енергийни експерти, и икономисти, и юристи. Само настоящият служебен оговарящ за енергетиката смята, че България би загубила спора. Да, има такъв риск, ако кабинетът "Донев" направи погрешни стъпки - например да подпише някакъв анекс с "Газпром експорт", което на практика би означавало, че София смята руската компания за лоялен партньор и че се отказва от всякакви претенции.
А бившият директор на "Булгартрансгаз" Иван Дреновички дори твърди, че още кабинетът Петков е имал основания да прекрати договора с некоректния партньор.
Впрочем Финландия, на която Кремъл също спря газа, още през май обяви, че ще се обърне към арбитраж заради спора си със "Газпром експорт" за начина на плащане. Компанията Gasum, която е аналог на нашия "Булгаргаз", не прие искането на "Газпром експорт" за откриване на сметка в рубли и доставките за Финландия също бяха прекратени. Трябва да отбележим, че веднага след затварянето на крана за България тогавашният вицепремиер Асен Василев съобщи, че София е поискала правна помощ от ЕК за завеждане на дело срещу некоректния доставчик. Не е ясно обаче какъв е отговорът от Брюксел на този апел.
Три въпроса за арбитража
Калоян Стайков, който работи в Института за енергиен мениджмънт, в свой пост във Фейсбук задава три въпроса, свързани със "заплаха да бъдем осъдени от "Газпром" за огромни суми":
1) В свое писмо "Газпром експорт" обяснява, че не може да изпълни задълженията си за доставка на природен газ поради форсмажорни обстоятелства. Ако има такива обстоятелства, може ли същата компания да поиска неустойки или да претендира за неизпълнение на договора от страна на нейния контрагент - "Булгаргаз" - защото не са заплатени количества, които "Газпром експорт" признава, че не може да достави? - https://i.imgur.com/pAsFPgS.png
2) Според правния анализ за последствията от новите условия за плащане по договора, изготвен по поръчка на "Булгаргаз", се казва, че те не са безрискови. Тогава основателно ли е да се съгласим безапелационно с тях, или трябва да се водят преговори, или трябва автоматично да прекъснем всякаква комуникация? - https://i.imgur.com/aFdRAez.png
3) В допълнение към предния въпрос, в правния анализ се посочва, че при наличие на форсмажорни обстоятелства двете страни следва да преговарят и да се опитат да постигнат взаимно приемливо решение. Такъв ли е призивът от представители на служебното правителство, някои политици и политически партии, организации и т.н. или по-скоро е безусловно съгласяване с всички условия и на всяка цена? - https://i.imgur.com/pAsFPgS.png
Нека не се преструваме, че това говорене е в обществен интерес, защото единственият сигурен резултат от него е засилване на позицията на руската страна в евентуално арбитражно дело. Достатъчно е да си спомним (или ако не помним, да прочетем сагата около делото на "Атомстройекспорт" срещу НЕК за АЕЦ "Белене". Traicho Traikov има хубав коментар по темата - https://www.facebook.com/traicho.traikov.77/posts/pfbid02otZ1JDMwsY6rTxEHKn1pejnaMz3m8VBAPkuJTkBT4GojLv42oiyFQUEzWQ8x79PJl
Евтино или скъпо
Министър Росен Христов и днес обяви, че "по дългосрочния ни договор можем да получим евтин руски газ, който ни е нужен", като не изключи и търсенето на други доставчици. "Преговори се водят с Турция, Саудитска Арабия и други страни. Ако правителството успее да договори природен газ на приемливи цени от други източници, такива доставки ще бъдат договорени, стана ясно още от думите на енергийния министър.
Както вече "Сега" многократно писа, евтиният руски газ е мит. Той няма как да е евтин, защото Кремъл прави всичко възможно да помпа цените на международните пазари, вкл. и с безкрайни "ремонти" на ключови газопроводи като "Северен поток". Според договора с "Газпром експорт" цената се формира, като 70% от нея зависи от котировките на холандската борса TFT. Вчера цената там надхвърли 300 евро за мегаватчас. За сравнение цената на "Булгаргаз" за август, утвърдена от КЕВР, е малко под 300 - лева, не евро. Експерти пресметнаха, че американските танкери, които служебният кабинет отказа, щяха да са по-евтини от "евтиния" руски газ.
Наддаване
Междувременно "Булгаргаз" обяви търг за доставка на природен газ за октомври - по 9000 метаватчаса дневно. Наддаването ще се проведе на 12 септември на газовия хъб "Балкан". Може да участва всеки лицензиран търговец, предвиждат условията, обявени на сайта на "Булгаргаз". Началната цена е определена на база на октомврийските котировки на TFT минус 20 евро. Минималната стъпка за сваляне на началната цена е 0.01 лв. на мегаватчас. Първи се класират офертите с най-ниски цени до достигане на максималното количество. Газов хъб "Балкан" е електронна платформа за търговия и прави класирането автоматично по критерия "най-ниска цена".
