Ударните постъпления от еврофондовете по старите оперативни програми са извели бюджета на излишък през април. Постъпленията от ЕС в хазната са в размер на 1,5 млрд. лв. при по-малки разходи - в размер на 870 млн. Лв. Така от средствата от ЕС се сформира излишък, който вади на плюс цялата консолидирана фискална програма.

Това показва прегледът на подробните данни на МФ за изпълнението на бюджета към края на април. Финансовото министерство още не е представило прогнозните данни за изпълнението на бюджета за май.

Новините за бюджета към края на четвъртия месец на годината са добри - МФ отчита излишък в размер на 596, 6 млн. на фона на дефицит в размер на 1 млрд. Лв. Към април, 2023-а година. Положителното салдо обаче се дължи и на отделни временни ефекти. По-високите постъпления от ЕС са едно от обясненията за плюса в хазната. Тази година ударно постъпват пари от ЕС по стария програмен период по оперативните програми. Крайният срок за разходи по тях изтече в края на 2023 г. По линия на парите от Брюксел обаче се чака голям минус тепърва - покрай забавянето на исканията за плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост.

През април има и отделни еднократни постъпления по националния бюджет - като вноската на БНБ в размер на 669 млн. лв., която на свой ред влияе благоприятно на салдото. За по-малкото разходи допринася и авансово прехвърлено през 2023 г. плащане по програмата за общинските проекти в размер на 1,2 млрд. лв. Този аванс прави трудни сравненията с минали година, затова МФ съобщава разходите и с приспадане на авансовата сума. В същото време през април има плащания, които товарят сметката - като изместените по-рано плащания на пенсии за месец май.

Подробните данни по държавния бюджет показват, че изпълнението на данъчните приходи е в размер на 27,6% от планираното за годината. Това ниво изостава спрямо предходни години - към април, 2022 изпълнението е било 30,5%. За 2023 г. тази графа бе премахната от ежемесечните отчети за изпълнението на държавния бюджет.