“В нито един момент с нас не са водени разговори и не е дискутирано пренасочването на близо 1 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост от енергийни проекти към саниране. Нашата позиция е ясна – че тези пари следва да се инвестират в енергийни проекти, насочени към енергийната независимост от Русия, за каквато цел се отпускат”, обяви пред парламентарната комисия за контрол на средствата от ЕС енергийният министър Румен Радев. С изключително спокоен тон той даде да се разбере, че енергийната политика следва да се води от енергийното министерство и че в ресора му има сериозни намеси.
„Не съм останал с впечатление, че това е екипът, който води преговорите по новата глава RepowerEU в плана за възстановяване и устойчивост“, заяви в прав текст министър Радев в отговор на въпрос на какъв етап са разговорите по тази тема с ЕК. По механизма за RepowerEU България ще получи 480 млн. евро, които следва да бъдат инвестирани в енергийни проекти, гарантиращи независимост на сектора от Русия. Радев не посочи конкретно кой води преговорите, но от обясненията се разбра, че става дума за намесата на финансовия министър Асен Василев в процеса. Пред същата тази комисия през януари Василев изненадващо обяви, че целият ресурс по новата глава ще бъде пренасочен за проекти за саниране, където има много подготвени и некласирани проекти. Тези проекти се финансират по съвсем друга процедура, водена от регионалното министерство.
Думите на Радев изненадаха депутатите и дадоха повод на Томислав Дончев от ГЕРБ в прав текст да попита дали Асен Василев е излъгал комисията. Радев избегна директна конфронтация, като отново припомни в кой ресор попада енергетиката. Стигна се дотам депутати да препоръчват на Радев да потърси среща с Василев и да се разберат. И от ГЕРБ, и от ПП имаше натякване колко лошо е да останат нефинансирани проекти за саниране на жилищни сгради.
Индиректно Радев даде да се разбере и че около включения след много активна роля на Асен Василев мегапроект за изграждане на батериен парк в плана за възстановяване и устойчивост има много сериозни проблеми. Мощностите в проекта Restore бяха намалени наполовина - от 6000 на 3000 MWh, в хода на механичното орязване на парите по плана заради преизчисления на БВП. Освен това парламентът разпореди проектът да се трансформира - от изцяло държавно дружество в схема и за физически и юридически лица.
“След всичките изчисления, които направихме при преработването на проекта в схема за подкрепа на физически и юридически лица, можем да осигурим съоръжения за съхранение на енергия с максимум капацитет от 1200 MWh при изисквани 3000”, обясни министърът. Той уточни, че основният потенциал тук е по линия на индустриалните потребители. От думите на Радев се разбра, че останалият капацитет ще бъде осигурен по линия на допуснатите изключения в закона за енергетиката дейността съхранение да се извършва и от оператори на преносната и разпределителната мрежа.
От коментарите на Радев стана ясно, че той поначало не счита за целесоъбразен и друг от шумнорекламираните проекти при редактирането на плана за устойчивост – за производство на електроенергия от геотермални източници. “Не може да се разчита на големи мощности при производството на енергия от геотермални източници, те са по-подходящи за топлинното производство,” каза Радев. И тази схема се преработва след намеса на парламента в грантова схема за физически и юридически лица. Новината изненада депутати от ПП, които попитаха какво става с проекта за пилотна централа.
Както „Сега“ писа, списъкът с проекти, подготвени от енергийното министерство по линия на RepowerEU, e бил готов още миналата година. Страната ни е имала шанс да го подаде до края на годината и да получи авансово финансиране, но този шанс е пропуснат и страната ни е сред държавите, които няма да имат право да ползват аванс. 21 държави-членки вече са получили авансово финансиране в размер на 20% от полагаемите се суми по този инструмент, или 10,4 млрд. евро. България, Германия, Ирландия и Люксембург нямат право на аванси, защото не са предали съответните глави по RepowerEU към края на 2023 г. Две държави не са поискали такова авансово финансиране.
