Земеделски производители заплашиха с поредни протести, ако не бъде удължена забраната за внос на слънчоглед от Украйна, както и не бъде наложено вето върху украинския внос на олио, сухо мляко, плодове и зеленчуци, мед и пчелни продукти.
В сряда българският парламент ще гласува решение България да не подкрепя удължаването на временната забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна, въведена в пет източноевропейски държави. Ветото изтича на 15 септември. Проекторешението бе вкарано в дневния ред на Народното събрание в понеделник от водещи политически фигури на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, сред които Кирил Петков и Делян Пеевски.
Заради това днес депутатите на икономическата комисия в парламента се събраха извънредно, за да гласуват решението, преди окончателното му приемане в зала в сряда. С 10 гласа "за" то бе прието. Против се обявиха от БСП, ИТН и "Възраждане".
Впечатление направиха позициите на народните представители на "Продължаваме промяната" Даниел Лорер и Искрен Митев. "Решението България да подкрепи вдигне на забраната за внос на украинско зърно е необосновано, липсва анализ на ситуацията", заяви Лорер като обяви, че не мже да вземе информирано решение. Според него удължаването на ветото не пречи на солидарността на страната ни с нападната от Русия Украйна, защото сме осигурили транзитен коридор за износа на украинското зърно. В същото време не трябвало да застрашаваме нашите производители с дъмпингов внос.
Искрен Митев от ПП подкрепи позиция на Лорер, че трябва подобно решение да се вземе след анализ. "Още повече, че има твърдения, че произведеното в Украйна зърно не отговаря на стандартите за качество, за да бъде включено в хранителната верига на Европейския съюз", посочи Митев. И призова с с темата за украинския внос да се занимава правителството, а не депутатите. В крайна сметка при гласуването в комисия имаше два гласа "въздържали се", вероятно на Лорер и Митев.
Румен Христов от ГЕРБ-СДС и бивш земеделски министър, обясни, че в решенията си депутатите трябва да търсят баланс между интересите на производители, преработватели и потребители. И даде за пример силния спад на цената на олиото, след като миналата година бе разрешен безмитният внос на слънчоглед от Украйна. "Украйна е асоцииран член на ЕС, не може да искаме постоянно спиране на движението на стоки. В близко бъдеще тази страна ще стане член на ЕС, а тя е огромен производител на зърно и трябва отсега да търсим начин да адаптираме селското си стопанство", посочи Румен Христов. Той посочи, че всяка година субсидиите намаляват и българските земеделци трябва да мислят как да увеличат конкурентоспособността си. По повод залежалите 600 хил. тона непродаден слънчоглед от миналата година Христов се обърна към зърнопроизводителите: "В бизнеса има риск и вие трябва да поемете този риск, след като отказахте да продавате миналата година в очакване на по-високи цени".
"Земеделският бранш е в шок. Това е подигравка със земеделските производители", заяви пред икономическа комисия Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. "Украйна може да е асоцииран член на ЕС, но не изпълнява изискванията на Европа за растителна защита и в момента няма истинска конкуренция. Надявам се осъзнавате напрежението в земеделския бранш и последиците от това решение да се вдигне забраната за внос на украинско зърно", каза Проданов.
От асоциацията на животновъдите обявиха, че те също са подложени на "ужасен дъмпинг" от Украйна. "По данни на НСИ седем пъти е скочил вносът на сухо мляко през последните две години. Това обаче не води до намаляване на цената на млякото в търговската мрежа, а единствено рязко намали изкупните цени на суровото мляко и дори доведе до отказ от изкупуване", посочи Симеон Караколев. Той предупреди, че в агрохранителната верига се подменя българската суровина с вносна и най-малко 1000 стопани ще трябва да закрият фермите си.
По-рано днес от Българската аграрна камара, в която членуват 13 браншови земеделски организации оповестиха, че са изпратили писмо до премиера Николай Денков, до финансовия министър Асен Василев и до земеделския министър Кирил Вътев с искания за спасяване на сектор "Селско стопанство". Освен вето върху вноса на редица евтини украински стоки, от БАК настояват до края на септември земеделците да получат пълния размер от 213 млн. лева компенсация на повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна. Както и незабавно да получат компенсации за пропаднали площи вследствие на природни бедствия и куп други помощи и субсидии.
В писмото земеделците се оплакват от "безпрецедентните трудности", пред които са изправени тази година. Изброяват се климатичните промени, които силно са занижили добивите, високата себестойност на земеделските продукти и ниските изкупни цени, нарушените пазари на земеделските продукти в света, включително и увеличеният внос на земеделски продукти от Украйна.
"В резултат, ставаме свидетели на затваряне на земеделски производства, особено на малки и средни земеделски стопанства", пишат от организацията в писмото. И предупреждават, че крахът в земеделието ще повлече със себе си сътресения в голяма част от доставчиците, партньорите и дългогодишните сътрудници.
Ветото върху вноса на украинско зърно трябва да падне на 15 септември, но Полша, Унгария, Румъния и Словакия настояват то да бъде удължено до края на годината. Доскоро земеделският министър Кирил Вътев твърдеше, че и България ще се включи в исканията за удължаване на забраната за внос на слънчогледово семе от Украйна. Депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, начело с Кирил Петков и Делян Пеевски обаче смятат, че страната ни трябва да излезе от "зърнения клуб" в знак на солидарност с Украйна.
Междувременно днес в министерството на земеделието бе планирана среща на министър Вътев с браншови организации, за обсъждане на проблемите в сектор "Земеделие", но на нея са се явили само представители на пчеларския сектор. По същото време в парламента се провеждаше заседанието на икономическа комисия, на която присъстваха голяма част от браншовите съюзи на земеделците.
Тези дни браншови организации се оплакаха от липсата на комуникация и "тоталното неглижиране" на сектор "Селско стопанство" от страна на ръководството на аграрното министерство". Според тях консултативните съвети, които свиква Кирил Вътев, са формални и от тях няма никакъв резултат.
Относно исканията за незабавно изплащане на компенсации, земеделският министър информира, че 150 млн. лв. от втория транш от кризисната помощ са разписани от Министерството на финансите, има постановление на МС и са изпратени за нотификация на Европейската комисия, което отнема технологично време около две седмици. Останалите 63 млн. лв. по тази помощ ще се придвижат по същата процедура.
