Българското служебно правителство е поискало 2 седмици отсрочка от американската компания "Шанийр" (Cheniere) преди да подпише с нея договор за доставка на втечнен газ, съобщи тази вечер пред bTV министърът на енергетиката Росен Христов. Кабинетът на Кирил Петков имаше предварително споразумение за доставката на седем танкера за периода от октомври 2022 до края на април 2023 г. Според Христов отсрочката се налага, за да се резервира допълнителен капацитет на терминал за разтоварване. Министърът не уточни пред дали се водят разговори за гръцкия терминал в Ревитуса или терминал в Турция.
"Не знам слотовете защо не са договорени през последните месеци. Ситуацията е такава и има варианти за слотове, опитваме се да намерим оптималната цена. Помолили сме за две седмици отсрочка и ако не се съгласят, офертата отпада, така че за две седмици трябва да намерим слотове и да видим каква е цената. За да имаме стабилност трябва да сме осигурили възможност за доставка поне на 120% от това, което ни е необходимо, подчерта Христов.
Той добави, че диверсификацията е да намерим много доставчици на газ, за да имаме конкурентни условия и стабилни количества. "Ситуацията е сложна. Ако имаше просто решение, нямаше да говорим за трудности и за криза. Един от източниците е LMG, през Гърция и Турция също търсим доставки, терминалът Ревитуса е доста натоварен, слотовете там са резервирани. Цената е висока всеки път, когато предлагането е ограничено, а търсенето е голямо. Затова разглеждаме алтернативни възможности с терминалите в Турция, тръбен газ с Азербайджан, местата, където газът може да се замени с мазут", изброи той. Според него "Булгаргаз" е можел да реагира по-добре на задаващата се криза. Компанията не реагирала бързо и агресивно. "Това се дължи на много фактори - липса на подготовка, липса на информация. "Булгаргаз" са можели да резервират поне слотове и да направят по-добри прогнози", смята министърът.
Той каза, че служебният кабинет разглежда варианта и за възобновяване на доставките от "Газпром". И описа евентуално сътрудничество така: "Ние няма да се отклоним от европейската политика. Купуване от "Газпром" не значи, че слизаме от рамката на ЕС. Ние няма да приемем различни условия от тези, които има Германия и другите държави в ЕС. Има направени анализи на всички рискове, така че ако започнем преговори с "Газпром", ще адресираме всичко, което е критично за нас, така че доставките да са стабилни на оптимална цена и сигурност".
ШЕГА?!
Няколко часа по-рано критиките на Христов към "Булгаргаз" показаха своите основания по комичен начин. Това се случи на заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Председателят на органа Иван Иванов подложи на серия остри въпроси изпълнителния директор на дружеството Людмил Йоцов. При една от репликите Иванов каза, че "Булгаргаз" е трябвало да бъде готов за спиране на доставките на руски газ - като закупи слотове навреме. А после е следвало да извърши публичен търг за април и май. Йоцов отвърна, че дружеството въобще не е очаквало Русия да сбъдне заплахите. "До последно не вярвахме, че ще ни спрат доставките на газ. Защото платихме. На 26 се получи плащането. Те го имаха по банкова сметка. И не би трябвало да ни спират газа. В интерес на истината си мислехме, че това е шега", обясни Йоцов. Иванов остана изумен: "Указът излезе на 30 март. На 1 април получихте първото писмо от „Газпром експорт“. Те ви предупредиха. Вие не сте вярвали, но вие като ръководител на голямата газова компания на България е трябвало да се задействате не само с питане към МС".
ОЩЕ ОТ КЕВР
Газовата връзка с Гърция е възможно да не заработи и през октомври, стана ясно още на заседанието на КЕВР. Всъщност, регулаторът разгледа предложението на обществения доставчик за поскъпване на природния газ през август до 298 лв. за мегават час. Комисията ще се произнесе с решение до 12 август. По думите на Йоцов дори газовата връзка с Гърция да е готова до 30 септември, няма гаранции, че ще влезе в експлоатация веднага, защото от страна на азерската компания СОКАР можело да отложат подаването на доставките.
"Аз лично много се надявам от 1 октомври връзката да започне да действа, но от това, което сме говорили с нашите партньори по договора, те казват, че дори да е готова връзката, те трябва да извършат някакви съпоставки, проверки… Дори и връзката да е от 1 октомври, те могат да решат от 1 ноември да доставят", обясни Йоцов, цитиран от БНР.
По време на заседанието стана ясно още, че проблеми с доставките на газ през следващите месеци не се очакват, съобщи БНР. За цените обаче прогнози не могат да се правят.
Пускането на интерконектора с Гърция е от ключова важност за цената на синьото гориво у нас. Сега България получава азерски газ през друга гранична точка и по тази причина плаща по-скъпо - изгодният договор с Азербайджан предвижда доставките да са именно през връзката Стара Загора - Комотини, а ако се ползва друг маршрут, цената е различна.
Междувременно служебният кабинет обяви, че имало доста забележки по качеството на строителството на интерконектора - вкл. от Противопожарната служба, от "Напоителни системи" и т.н. Освен това се оказва, че гръцката страна още не е приключила напълно работата си по автоматиката на газовата връзка. Илезе и друга нелепа пречка - Надзорният съвет на българо-гръцкото дружество ICBG, което е оператор на интерконектора, още не е регистрирано. Разбра се, че в последните си дни кабинетът "Петков" е внесъл в Агенцията по вписванията документи, пълни с правописни грешки, пропуски и неточности, поради което вписването е било отказано. Пример - имената на двама представители на гръцката страна са били сбъркани.
ИМЕНА
Междувременно в Търговския регистър отново бяха подадени новите надзорен и управителен съвет на оператора на интерконектора с Гърция. Спирането на регистрацията стана заради грешно изписани имена, а после това бе повод за протест срещу Румен Радев и служебния кабинет. Съпредседателят на ДБ Владислав Панев определи целия процес като тест за властта в момента:
ОПАСЕНИЯ
Подготвя ли България план за намаляване на потреблението на природен газ в изпълнение на еврорегламента за доброволно съкращаване с 15% на използването на синьо гориво? Това питат работодателски организации служебния премиер Гълъб Донев.
Бизнесът и особено фирми с непрекъсваеми производства са обезпокоени, че доброволното намаление на потреблението на газ може да стане задължителна цел на Европа. Регламентът влезе в сила от началото на август и предвижда свиване на потреблението до 31 март 2023 г.
Орязване с 15% означава страната ни да ползва 475 млн. кубични метра по-малко синьо гориво. За редица индустриални производства подобно намаление е невъзможно, тъй като използват природния газ като суровина за производството, посочват бизнес организациите. В случаите, когато се използва като енергиен източник, преминаването към друга горивна база е скъп процес и трудно може да се осъществи за няколко месеца. Фирмите предупреждават, че непланираното намаляване на потреблението на природен газ ще провали изпълнението на вече сключени договори и ще доведе до свиване на производства.
Затова бизнесът настоява да се определят критерии за определяне на критично важни потребители или икономически сектори, които да бъдат защитени от подобна мярка. А за тези, които евентуално бъдат засегнати от преустановяване или намаляването на подаването на количества природен газ, да получат компенсации за принудителен престой.
