Задължителните технически паспорти на сградите, които напоследък силно разтревожиха населението, внезапно се превърнаха в оръжие в предизборната битка. Представители на Демократична България (Мартин Димитров и Петър Славов) обявиха, че ако влязат в Народното събрание, ще поискат отлагане на "данък технически паспорт" и ще предложат ясно определяне на случаите, в които се налага да се правят технически досиета на блокове и кооперации. Часове по-късно от ГЕРБ отвърнаха на удара - ще отсрочим с две години, обеща кандидат-депутатът Николай Нанков, настоящ зам.-министър на регионалното развитие. Междувременно и БСП "яхна проблема"  - Корнелия Нинова даде спешна пресконференция, за да сподели идеи на социалистите по взривооопасната тема.    

Въпросът притесни българите, след като зачестиха предупрежденията и напомнянията, че до 31 декември 2022 г. всяка сграда трябва да се снабди с технически паспорт - документ, който подробно "сканира" и описва конструкцията, изолацията, ВиК, електро-  и отоплителните инсталации и т.н., и дава предписания, ако са открити дефекти и се налагат ремонти и подобрения (примерно заради протекъл таван, отрязани носещи колони, пукнатини и др.). Задължението произтича от регламент на ЕС, според който всички европейци трябва да обитават сигурни, енергийно ефективни и устойчиви на земетресения жилища, офиси и публични сгради.   

Начинанието обаче е скъпичко - фирмите, които се занимават с такива обследвания, взимат за труда си по 3-8 лв. на кв. метър, което прави средно по 400-500 лв. за нормално двустайно жилище. Отделно предписаните от специалистите ремонти могат да излязат много скъпо и хората се тревожат, че няма откъде да намерят парите. Най-лошото е, че за немалко кооперации документацията е изгубена и в тези случаи преди всичко останало трябва да се прави основно обследване на сградата, което само по себе си е огромен разход. Има и още един "невинен" разход  - съответната община ще събира "такса" за разглеждане на документите и вписване на техническия паспорт в регистъра.   

А в последните седмици експерти, кметове, представители на ресорното строително министерство се надпреварват да разясняват какви ще са санкциите за неизрядните собственици. Първо, глобата за липса на паспорт след определения срок е 300 лв. Отделно от глобата общината трябва служебно да възложи обследване на блока и да го плати, а после да си вземе парите от обитателите. Ако "етажната собственост" откаже или не може да плати, кметът търси услугите на частен съдебен изпълнител, който да намери начини да събере сумата. И още - след 31 декември 2022 г. няма да можете да продавате или отдавате под наем имота си, ако е в сграда без технически паспорт. Всички тези предупреждения се изсипаха напоследък и притесниха хората по малки и големи градове.

В  интерес на истината "задължителността" на техническите паспорти беше въведена с наредба още през далечната 2006 г., като даваше краен срок за паспортизацията на всички видове сгради - държавни, общински и частни -  до 2011 г.  За всички по-нови обекти - построени от 2007 г. насам, документът е задължителен и е неразделна част от процедурата по въвеждане в експлоатация. Санираните през последните години с европейски и български пари стари блокове също задължително се снабдяват със заветния паспорт.

Сроковете за старите сгради вече бяха премествани четири пъти - поради тотална липса на организация и готовност на всички видове собственици (дори на ведомствени здания на пъпа на София), а ето че сега се задава поредно отлагане. Само допреди дни от ресорното министерство на регионалното развитие бяха категорични, че повече компромиси няма да има. А днес зам.-министър Нанков обяви обратното - съвсем в стила на ГЕРБ и на лидера Бойко Борисов, при който всяка позиция е предпоследна.

Двама зам.-министри - две посоки:  Повече отсрочки няма, заяви Валентин  Йовев; Ще има две годишно отлагане, обяви Николай Нанков.

Пета отсрочка  

Новото отлагане изглежда неизбежно не само заради предизборните боричкания, но и поради организационни, технически и финансови причини. Сградите, които трябва да бъдат паспортизирани, са огромен брой - десетки хиляди, и макар че инженерно-архитектурно-проектантските фирми и студия се размножиха неимоверно през годините, няма как да свършат работата до 31 декември, дори да работят денонощно.

Самата операция обследване и изготвяне на паспорт отнема време - правят се отгледи, снимки, измервания, допълнителни проучвания, издирват се и се събират старите досиета на сградата (а когато документите са изгубени), става още по-сложно. Всичко това може да се проточи с месеци, дори с години. 

Да не говорим, че е лудост провеждането на подобна кампания точно в разгара на безпрецедентна епидемия, когато хората са притеснени и за здравето си, и за финансите си, и за изобщо за бъдещето си.

И още нещо: досега държавата нито веднъж не е провела разяснителна кампания по тази сложна и експертна тема. 

Процедурата  

Прави се общо събрание на етажната собственост, на което се взема решение. На "домсъвета", на професионалния домоуправител или на някого от съсобствениците се възлага да събере наличната документация на сградата. Ако документите са изчезнали, прави се архитектурно заснемане и обследване на обекта - конструкция, ВиК, ел.-мрежата, общи части  - стълбища, мазета, асансьор и т.н. 

След като етажната собственост придобие пълната документация, на дневен ред идва набирането на оферти и избор на изпълнител -  фирма, която се занимава със строителен надзор или екип от специалисти (ВиК, топло-, ел., архитект и др.). Има публични регистри на правоспособните експерти. 

След сключването на договор се прави т.нар. пътна карта - прави се график за посещенията, огледите и обследванията - на конструкцията, тръбите и кабелите, мазетата, дограмата, стените и т.н. 

За изготвянето на техническия паспорт се съставя база данни за техническите характеристики на строежа - както са били по проект и каквито са в действителност,  прави се оценка за сеизмичната осигуреност на строежа, събиране, проучване и анализ на наличната техническа документация, екзекутивно заснемане - при липса на техническа документация, оглед и измервания на строежа за събиране на технически данни (описват се видът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа), извършват се изчислителни проверки (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).

След изготвянето на техническия паспорт, който включва доклад и снимков материал, оригиналните екземпляри (хартиен и на електронен носител) се предоставят: по един на етажната собственост или собственика на строежа, на главния архитект на общината, областния управител - за строежите с обхват и значение за повече от една община, министъра на регионалното развитие и благоустройството - за строежите с обхват и значение за повече от една област и за строежи с национално значение. Те поддържат архив и водят регистър на издадените технически паспорти. 

Какво пише в техническия паспорт:   

къде се намира сградата - населено място, община, област, кадастрален район;

номер на поземления имот, вид, адрес;

вид на собствеността, предназначение на сградата и от коя категория е;

застроена площ, височина, инсталационна и технологична осигуреност, сеизмичната устойчивост, пожароустойчивост, водоснабдяване, канализация, енергийна характеристика, пожарна безопасност и др.

извършени промени (пристрояване, надстрояване), основен ремонт, промяна на предназначението;

мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти, указания и инструкции за безопасна експлоатация.