Безумното изискване всяка сграда в България да се сдобие с технически паспорт в рамките на две-три или пет години отива в историята. Служебният министър Виолета Комитова е разписала промени в Наредба 5 от 2006 г., с които сроковете за жилищните блокове отпадат, а за обществените постройки крайната дата се отмества към далечната 2032 г. В досегашният вариант на наредбата, която вече е претърпяла серия ремонти, се предвиждаше т. нар. паспортизация на сградите да приключи до края на 2022 г., след което на неизрядните собственици да се налагат глоби и други санкции.
След приемането на наредбата преди 15 години всяка новострояща се страда влиза в експлоатация с изтотвен паспорт, в който се описват основните й характеристики - конструкция, инсталации - ел, топло- , ВиК, енергоефективност и т.н. , като идеята беше за няколко години и старите сгради, правени преди 2006 г, да се сдобият с такива документи. Такава кампания обаче е много мащабна и скъпа и точно по тази причина сроковете за приключването й бяха отлагани от няколко правителства.
Новината за сегашната корекция в наредбата съобщиха трима политици от десницата, които още в по-миналия парламент създадоха "група за натиск" за отпадане на квазиданъка "технически паспорт", а напоследък са провели и серия срещи с ресорния министър Комитова по въпроса.
По предварителни оценки с отпадането на задължението ще бъдат спестени между 300 и 500 лв. на всяко домакинство, или общо около 3 млрд. лв. на българските граждани и фирми, обявиха във Фейсбук Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Самата Комитова още с влизането си в служебния кабинет обяви сроковете и задължението за паспорт на всяка сграда за безумно. От ГЕРБ години наред обясняваха, че "няма мърдане", защото било европейско изискване. Но се опитваха да го натрапят по неевропейски начин и в неизпълними срокове.
Занапред изготвянето на технически досиета за старите обекти ще продължи, но то ще става постепенно, като ще е задължително само за постройки, за които е установено, че са опасни и трябва да се ремонтират, или когато се правят съществени преустройства и реконструкции.
"Масовата паспортизация" заплашваше да се изроди като "масовото саниране" на панелни блокове - да създаде "златен" бизнес за определи фирми, които се занимават с обследвания на сгради и различни видове ремонти, c огромен риск паспортите да се правят формално. В същото време за разлика от "безплатното" саниране, за което плащаше държавният бюджет, техническите паспорти са си разход за собствениците на имотите.
МАЩАБИ
В България има близо 2.8 млн. сгради, но едва 11 000, или 0,39% имат технически паспорт. Всички имоти, санирани по програми със средства от ЕС или от българския бюджет, са с изготвени технически досиета, но те са общо около 3000. Очевидно е, че в България няма достатъчно специализирани фирми, които да извършат паспортизация в над 99% от сградите в рамките на поставяните досега срокове.
Санирането като част от зелените планове на ЕС за спестяване на енергия е залегнало в националната стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд, която предвижда до 2050 г. 60% от жилищния и близо 17% от нежилищния фонд у нас да бъдат оздравени.
