Натискът от различни браншове, застрашени да бъдат повторно затворени заради разрастването на заразата с коронавируса, да бъдат адекватно и бързо компенсирани от държавата, нараства.
След като собствениците на ресторанти и нощни заведения поискаха пакет от мерки за директно финансиране и опрощаване на задължения към бюджета, към тях се присъединяват хотелиери, туроператори и собственици на фитнес зали.
От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация обявиха, че разбират нуждата от предлаганите от министъра на здравеопазването и Националния оперативен щаб нови по-строги мерки срещу разпространението на коронавируса, въпреки че са пагубни за туризма.
В писмо до премиера Бойко Борисов обаче хотелиерите настояват преди в сряда правителството да вземе решение за затваряне на бизнеса им, да обяви и какви мерки са предвидени за компенсация на работещите, на фирмите, и в частност - на туризма. От организацията припомнят, че в редица писма са предлагали многократно държавата да поеме разходите за заплати и осигуровки на служителите в затворени бизнеси, за помощ за разсрочване на банковите кредити, за осигуряване на ликвидни средства и за разсрочване на задълженията към общини и държава.
"Не е нормално в моменти на криза да се увеличават заплатите на чиновниците в бюджетната сфера, а да не се подпомагане финансово бизнеса, който изкарва тези заплати чрез данъците и осигуровките, който плаща и инвестициите в своите обекти, а често и в прилежащата им инфраструктура. Още повече, че освен борците на първа линия с пандемията при обявените мерки за почти пълно затваряне на държавата, точно чиновниците са единствените, които имат сигурност за своята работа, бъдеще и увеличена заплата", посочват от БХРА.
Собствениците на фитнес-зали също излязоха с призив за компенсации, които да бъдат получени навреме. Нещо повече от Българска асоциация "Здраве и фитнес" настояват услугата, която предоставят, да бъде определена като основна услуга от първа необходимост. "Това означава да бъдем третирани наравно със здравните и фармацевтични услуги и да не бъдем затваряни", заяви председателят на асоциацията Петър Ангелов. "Ние стриктно спазваме хигиенните мерки и изследване на европейската асоциация SafeACTiVE показва изключително ниски нива на риск от заразяване с Covid-19 - 0.78% на 100 000 посещения", заяви Ангелов.
В случай, че ако правителството все пак прибегне до втори локдаун от 27 ноември от асоциация "Здраве и фитнес" настояват държавата да обезщети 80% заплатите на работещите в спортните зали, но наред с това да даде и компенсации за самите фирми, което да е 60% от декларирания оборот за съответния месец през м.г.
"Готови сме с всички законови средства да защитим правата си. Нямаме друг избор, защото второ затваряне на бизнеса ни, означава фалити", каза Ангелов.
Туроператори също обявиха, че чакат обезщетения за забранените още от началото на ноември екскурзии и групови посещения на туристически обекти в страната. Макар че не виждат логика в това екскурзиите в страната да са забранени, а автобусните екскурзии до съседна Турция, например – разрешени. "Междуградските автобуси превозват пътници, на летищата също има струпване на хора, които могат да се заразят с Covid-19. Има и начин заповедта на министъра да бъде заобиколена", коментира пред БНР собственикът на туроператорска фирма Доброслав Илиев.
Той е изпратил преди време запитване до Министерството на туризма и до Министерство на здравеопазването с искане да обяснят какво се разбира под „екскурзия“. "Еднодневните групови пътувания са забранени. В Закона за туризма обаче няма понятие екскурзия и няма понятие групово туристическо пътуване. Ако сме две семейства и сме се качили във ван – ние група ли сме или не сме?", пита Илиев.
„Спряхме да организираме пътувания в страната, защото от Министерството на здравеопазването считат, че всяко пътуване в автобус е групово туристическо пътуване“, каза още той. Но признава, че забраната може да бъде заобиколена с договори за трансферна услуга, които не са забранени. "Така ли обаче трябва да се работи в тази държава?", пита Илиев.
ПРЕПОРЪКИ
Междувременно четирите големи работодателски организации - БСК, БТПП, КРИБ и АИКБ, също изпратиха писмо до правителството и премиера Бойко Борисов, в което казват: Убедени сме, че ново затваряне на бизнеси не може повече да се прави без ЕДНОВРЕМЕННО с това да се обявят мерки за подкрепа на компаниите и хората!
Само с навременни, добре обмислени и координирани мерки за намаляване на негативното отражение на коронакризата върху дейността на предприятията и върху българската икономиката като цяло ще може да се запази стопанската активност и съхрани потенциал, който да позволи бързото възстановяване на икономиката, казват представителите на бизнеса.
Работодателските организации посочват, че трябва да се осигури помощ за покриване на част от фиксираните (постоянни) разходи на фирмите, направени в периода от 1 март 2020 г. до 30 юни 2021 г. и че тази помощ трябва да се предостави не по-късно от 30 юни 2021 г. Към фиксираните разходи се причисляват и загубите на предприятията, видни от техните отчети за приходите и разходите през допустимия период.
Бизнесът предлага помощта да се предоставя за предприятия, чийто оборот е паднал в периода 1 март 2020 г. до 30 юни 2021 г. най-малко с 30 % в сравнение със същия период през 2019 г.;
Помощта с таван до 3 млн. лв. за предприятие, може да бъде предоставена под формата на преки безвъзмездни средства, гаранции и заеми.
Освен това помощ трябва да бъде осигурена и под формата на отсрочване на данъци и/или отсрочване на социалноосигурителни вноски.
НАП има капацитет да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми, така че от една страна приходите в бюджета да не бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса да останат ликвидни средства, които да се използват за покриване на текущи разходи, смятат работодателските организации.
И предлагат още пилотно механизмът може да се приложи за минал период (м. февруари 2020 г. – м. октомври 2020 г. ), за да се избегне злоупотреба от декларирани неверни данни за оборота.
