Националният план за възстановяване и устойчивост много напомня на печалния опит с оперативните програми - гони се усвояване на средства по проекти и реформи със съмнително качество и неясни ефекти. Това е изводът на Института за пазарна икономика. Експертите от ИПИ представиха днес свое проучване, озаглавено "Поглед към Плана за възстановяване и устойчивост". Националният план, който все още не е в сила, защото ЕК не го одобри и го върна с много забележки, предвижда инвестиции за 21 милиарда лева, от които близо 13 млрд. са финансиране от ЕС.
Документът, който трябва да се доработва от властите, съдържа 59 инвестиционни проекта и и 46 реформи в четири основни "стълба" - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".
"Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат", опасяват се от ИПИ.
Икономистите посочват, че "капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание". И изтъкват, че последните забележки на Брюксел показват, че засега България не се справя с изготвянето на силна и аргументирана програма за инвестиции, подплътена с индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, и с както и оценка на общото въздействие върху икономиката.
Ето част от конкретните критики на ИПИ:
- Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г.
- Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време. Българският план е силно "изтеглен" назад във времето - до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето.
- По оценки на ЕК през 2024 г. Бъ
лгария ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП - както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7%). - Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции, той не може да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори.
- Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите.
- Няма ясно дефинирани цели и индикатори и това не позволява оценка на резултатите и ефектите от изпълнението на проектите.
Още забележки
Основна част от реформите са представени не по същество, с инструментите за реализацията им - промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури, посочват авторите на критичния анализ.
"Няма връзка между част от проектите и реформите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите. Липсва обвързаност на отделните проекти (може би с изключение на инвестициите в енергетиката), което означава, че най-вероятно са разработвани самостоятелно и без ясна концепция за реформите и развитието на секторите. Около ¾ от разходите са за изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица сектори, отбелязват от ИПИ.
