Затрудненията на големи технологични компании по света, които съкращават служители с цел да намалят разходи, се отразяват на българския ИТ сектор. Само за 2023 г. в Силициевата долина и по света са освободени близо 300 000 души.
"Това, което ние веднага усетихме в България, е, че във втората половина на 2023 г. имаше забавяне на ръста. Имаше почти мигновено замразяване на нови назначения в ИТ индустрията в България, което беше видимо от края на пролетта на миналата година", посочва в интервю пред БТА Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
По думите му в България има и съкращения, но те са по-скоро в компании-подразделения на западни фирми, които имат тук развойни центрове и са резултат от политиката на техните централи майки.
Според Димитров обаче не може да се заключи, че пазарът се е пренаситил с ИТ специалисти. "Твърдо искам да подчертая - бъдещето е технологично, ИТ специалисти ще са необходими и то много повече, отколкото в миналото", подчертава шефът на БАСКОМ.
И все пак в следващата половин до една година ще има известни затруднения. Те са породени от дългогодишната политика на ниски и дори отрицателни лихви в САЩ и Западна Европа, довели до необмислено "преразширение на компаниите, непланиране на финансови разходи и вземане на нови и нови заеми". "В момента се връщаме към фундаменталния начин на правене на бизнес. За щастие българските фирми не сме имали достъп до този лесен и безплатен ресурс, затова при нас шокът няма да е толкова голям. Но тъй като нашите партньори и контрагенти са там, няма как случващото се да не рефлектира и върху нас", казава Димитров.
От БАСКОМ очакват 10-12% ръст на ИТ индустрията за 2023 г., което на фона на останалата икономика е в пъти повече, но и двойно по-малко от 25-те процента, с които растеше в последните няколко години.
Софтуерният сектор формира 1/3 от износа на услуги на България и ако този сектор има затруднения, от БАСКОМ не са отпимисти, че ръстът на българската икономика тази година ще бъде 3,5%, както оптимистично е заложен в бюджета.
Допитванията на организацията до своите членове показва, че наред с дежурния доскоро проблем номер едно - намирането на хора, за първи път в края на миналата година като потенциална заплаха е била посочена държавната данъчна политика. "Това е директен резултат от непрестанното говорене в последните 3 години за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест, било то през максималния осигурителен доход или други данъци", казва Димитров.
"Всяка една компания, която планира своите инвестиции, гледа две основни неща - наличието на талант и данъчната политика на съответната държава. България от една предвидима държава в продължение на 25 години, в последните три години се превърна в държава, която не е ясно каква данъчната политика ще съблюдава. Реално ние си повишихме данъка от 10% на 15%, което беше прикрито като глобален минимален данък за големите компании и бе прието с обяснението, че ще засяга само около 600 компании в България. Беше подценено значението на тези 600 компании, защото те са работодателите на малката ни, зараждаща се средна класа", казва Димитров.
От БАСКОМ са очаквали страната ни да приеме изключение от правилото за 15% корпоративен данък за компаниите, които имат съществена икономическа дейност. "Няма държава в Европа, в която да няма изключение в данъчното облагане за компании, създаващи висока добавена стойност, каквито са ИТ и софтуерните фирми", казва Димитров.
