Три големи IT компании са проявили интерес да преместят свои служители от Украйна в България заради обстановката там. Това съобщи министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. "До момента разговорите са на ниво проучване колко време би отнело, как би се случил този процес както за самите програмисти, така и за техните семейства", обясни министър Лорер.
В понеделник той участва във форум "Софтуерният сектор - двигател на икономическия растеж", организиран от БАСКОМ - асоциация на софтуерните компании у нас. На форума Лорер обясни, че държавата планира инвестиции под различни и нови форми в дигитализация и модернизация на икономиката ни, които на практика са инвестиции и в информационните и комуникационните технологии (ИКТ сектора).
"По Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено сериозно финансиране за дигиталната икономика, част от тях са 146 млн. лв. за дялови инвестиции. За технологична модернизация, която засяга както хардуерно оборудване, така и софтуерно обезпечаване към него, са предвидени още около 260 млн. лв.", посочи министърът на иновациите.
ОТ БУТИКОВА ИНДУСТРИЯ КЪМ ДВИГАТЕЛ НА РАСТЕЖА
Ръстът на софтуерния сектор за 2021 г. ще надхвърли 20.2%, при 15% през 2020 г. Това прави софтуерната индустрия една от най-бързо растящите в България независимо от пандемичната криза в глобален мащаб, бе посочено по време на форума.
В същото време до 2025 г. браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места показва годишното изследване "Барометър" за състоянието на софтуерния сектор в България. Изследването се основава на данни от близо 4600 фирми.
В момента в софтуерната индустрия са заети над 46 200 специалисти със средно брутното месечно възнаграждение от 4857 лв.
Министър Лорер за пореден път разви тезата как планираното създаване на Съвет за взаимодействие между неговото министерство и Министерството на образованието и науката ще помогне по-активно да се подготвят кадри за тази индустрия. "В администрацията в момента има ясната нагласа това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни проекти, за да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани кадри от чужбина", прикани IT фирмите министър Лорер.
От БАСКОМ посочиха, че все повече българи се завръщат от чужбина, за да работят в ИКТ сектора у нас. В някои компании делът на тези специалисти вече достига 13%.
Над 80% от приходите на софтуерните компании у нас са от износ. За 2021 г. експортната стойност нараства с нови 20% и достига до 4,5 млрд. лв., което е 4,3% от БВП. Очакванията на БАСКОМ са до 2025 г. експортът в бранша да възлиза на над 8 млрд. лв., приходите от продажби да надхвърлят 10 млрд. лв., а делът на сектора да бъде 7% спрямо БВП.
Като един от най-сериозните данъкоплатци в България софтуерният бизнес е внесъл допълнително 170 млн. лв. данъци и осигуровки спрямо 2020 г., с което данъчни постъпления в бюджета на страната надхвърлят 1 милиард лева.
"Вече не сме бутикова индустрия, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната индустрия се прехвърля към всички индустрии, тъй като ние работим изцяло на светло. Понеже сме експортно ориентирани, получаваме своите пари по банков път и сме пример за това как трябва да изглежда всеки един сектор от българската икономика. Това ни кара да се чувстваме горди, но и да изискваме. Затова сме така чувствителни, когато става дума за данъци. За нас това е правилният начин за допринасяне в икономиката. На останалите индустрии, които изостават в това отношение, трябва да им бъде обърнато внимание, тъй като не може една индустрия да е изцяло прозрачна, а голяма част от останалите да плащат под масата", каза председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
На форума бе отчетено, че софтуерният сектор е сред двигателите не само на растежа, но и на потреблението. Работещите в сектора са основни потребители на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, основни купувачи и наематели на имоти. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, въпреки че немалка част от екипите работят в отдалечен режим, бе потвърден и от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради. Миналата година около 95% от тях са подписали дългосрочни договори за наем и около 95% от тези компании са подновили договорите си за наем със своите наематели.
РИСКОВЕТЕ
"Проучването "Барометър" показва, че за първи път от 10 години най-значимият рисков фактор за развитието на индустрията се оказва държавната политика и в частност дискусиите около данъчно-осигурителната тежест и увеличението на максималния осигурителен праг, който почти всички наши членове намират за притеснителен и рискове по отношение на бъдещите им планове", сподели Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.
"През 2020-а - годината на кризата, осигуровките, които плати целият бизнес, бяха минус 90 млн. лв, а цялата ИКТ индустрия плати плюс 50 млн. лв. Разбирате кой вдига нагоре всичките тези пари, които трябва да дойдат отнякъде", отбеляза Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co.
