Новата идея всяка година по формула, а не административно със Закона за бюджета, да се определя максималният осигурителен доход, очаквано срещна отпор от ИТ-сектора и високотехнологичния бизнес у нас. Те са обезпокоени, че за поредна година се повдига темата за увеличаване на тавана, върху който се начисляват осигуровките, без да се анализира цялостният ефект върху българската икономика.

Тези дни от Министерски съвет съобщиха, че е проведена неформална дискусия между работодателските органзации, синдикатите, сдружения от ИТ сектора с премиера Николай Денков и министъра на финансите Асен Василев, за въвеждане на формула за определяне на максималния осигурителен доход всяка година, така както вече бе въведена формула за минималната работна заплата. Миналата година парламентът гласува най-ниското месечно възнаграждение да е 1/2 от средната работна заплата в страната, а в сряда кабинетът одобри решение за догодина 2024 г. минималната работна заплата да е 933 лв.

Финансовият министър не е представил свое виждане как да изглежда формулата за определяне на осигурителния таван, нито имал намерение да я прилага в бюджета за 2024 г., просто е искал да събере мнения по въпроса, казаха участници в разговора.

Припомняме обаче, че през лятото при приемането на Бюджет 2023 депутатът от ПП-ДБ Искрен Арабаджиев обяви, че от 2024 г. максималният осигурителен доход ще се определя с формула, която ще зависи от размера на средната заплата и така да нараства ежегодно.

Днес седем организации, представляващи високотехнологичния бизнес, се обявиха категорично срещу въвеждането на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг. Те призовават правителството да се откаже от тази идея, защото ако по подобие на формулата за минималната работна заплата се въведе автоматично определяне всяка година и на тавана за осигуряване, това ще постави под риск не само българския високотехнологичен сектор, а и други сектори, които са на светло и си плащат данъците и осигуровките.

За тази година максималният осигурителен доход е 3400 лв. ИТ секторът е един от най-засегнатите, защото там средните възнаграждения надхвърлят тази сума.

Според компаниите обвързването с автоматична формула ще отнеме възможностите за гъвкава политика при тези динамично променящи се условия, на които сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, защото отделни високотехнологични компании може да се насочат към други държава в търсене на по-привлекателна и най-вече уредена бизнес среда, предупреждават от сектора.

Високотехнологичните индустрии, които формират повече от 20% от БВП на страната, отбелязват сериозно увеличение на разходите си през последните две години - с над 30% годишно. В същото време подчертават, че всеки зает в този сектор внася данъци и осигуровки два пъти повече от средното за страната.

В своята позиция ИТ секторът апелират преди да се обсъжда каквото и да е увеличение на осигурителния таван, да бъдат предложени редица по-ефективни конкретни мерки за попълване на хазната и подобряване благосъстоянието на българските граждани като например:

• Изсветляване на цели сектори от българската икономика;
• Запазване на талантите в страната;
• Изграждане и промотиране на бранд "България" в чужбина с цел привличане на инвестиции;
• Популяризирането ни като държава на развитието на Изкуствен интелект и фокус върху предотвратяването на възможните негативни последствия върху пазара на труда;
• Осигуряване на адекватно на нуждите на бизнеса образование;
• Създаване на адекватни условия и целенасочена политика в областта на здравеопазването и социалните услуги, повишаващи качеството на живот на всички българи;
• Предотвратяване на демографската катастрофа чрез последователни и целенасочени мерки и политики;
• Възстановяване на върховенство на закона;
• Разработване на секторни политики - особено такива, насочени към секторите, които работят за износ, тъй като те са източник на постоянен прозрачен приход в икономиката на страната.

Позицията е подписана от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии - AIBEST, Алианс на технологичната индустрия - АТИ; Българска асоциация по информационни технологии - БАИТ; Българска асоциация на софтуерните компании - БАСКОМ; Българска предприемаческа асоциация - BESCO; Българска работодателска асоциация иновативни технологии - БРАИТ; и ИКТ Клъстер.