Подготвяни с месеци инвестиции от енергийното министерство по Националния план за възстановяване и устойчивост могат да отидат в коша заради санирането. Финансовият министър Асен Василев изненадващо обяви пред комисията за контрол на средствата от ЕС, че кабинетът обмисля идеята да пренасочи наличен ресурс от 480 млн. евро от енергийното министерство изцяло към проектите за саниране. Там има голям интерес с много подадени проекти на фона на липсващо финансиране и шумен скандал около класирането.
Идеята за пренасочване на парите бе развита по време на изслушване на Василев за нивото на изпълнение на плана за възстановяване и новите и старите оперативни програми. България трябва да представи пред ЕК нова глава към плана за възстановяване по линия на инициативата RepowerEU за енергийна незавиимост от Русия, като наличните средства са в размер на 480 млн. евро. Досега по тази глава работеше енергийното министерство, но Василев изненадващо обяви, че всички пари могат да бъдат пренасочени към МРРБ за саниране. „Знаете, че там бяха получени проекти на обща стойност за 3 млрд. лв., а наличният ресурс е около 1 млрд. лв. С този допълнителен близо милиард ще може да се проведе втора процедура и да се подкрепят 2/3 от всички проекти“, каза Василев. Той допълни, че няма как при този втори тур финансирането да е на 100% и ще има съучастие, но се търсели начини за безлихвено кредитиране на домакинствата или други схеми за подкрепа. От изказването на Василев остана впечатление, че идеята за пренасочване на парите едва ли не е консенсусна.
В същото време от предоставена от самия Василев справка стана ясно, че енергийното министерство е подготвяло съвсем различни инвестици по линия на плана и само малка част от парите са били за енергийна ефективност. През декември от министерството на Румен Радев са информирали депутатите, че по линия на RepowerEU са предложени общо 7 инвестиции. Предвидено е ЕСО да получи общо 292.5 млн евро по линия на две инвестиции – адаптиране на електропреносната мрежа за интегриране на потенциала за производство на ВЕИ (202.5 млн. евро) и увеличаване на подкрепата цза цифрова трансформация на електропреносната мрежа (90 млн. евро). За сгради с близко до нулево потреблени са заложени 50 млн. евро, за предпроектни проучвания за изграждане на ПАВЕЦ до съществуващи язовири – 150 млн. евро. 100 млн. евро са заложени за близки до нулево потребление топлофикации. 3,3 млн. евро са заложени за два малки проекта – за създаване на обсерватория за енергийната бедност (2,3 млн. евро) и за съванане на интерактивна карта за 28 областни града с данни за потенциала за производство на енергия от фотоволтаични покривни системи.
Тези намерения за инвестиции със сигурност са били съгласувани с Европейската комисия. Самият енергиен министър Румен Радев е дискутирал готвената глава по плана за възстановяване и вчера в рамките на официално посещение в Брюксел. Енергийни експерти бяха изумени, че този ресурс може да се пренасочи към санирането. "Идеята е RePowerEU да е за ускоряване и разширяване на прехода към чиста енергия; изграждане и разширяване на газовата инфраструктура и т.н. Санирането със 100% пубичен грант е неефектино - толкова години и пари се инвестираха, постигнатият обхват е много малък", коментират специалисти.
Справка на „Сега“ показа, че проекти за енергийна ефективност юридически са допустими за финансиране по линия на RepowerEU. Може да се очаква, че на България ще й бъде по-лесно да реализира проектите за саниране. В същото време ключови инвестиции в енергийната система, които касаят цялото общество извън групата сгради, одобрени за саниране, ще останат оголени.
