Тръгва пореден опит за разплитане на гордиевия възел на магистрала "Струма" - участъка, който трябва да преодолее Кресненския пролом. Агенция "Пътна инфраструктура" обяви обществена поръчка за "прединвестиционно проучване и проектиране на трасето в посока София – Кулата извън Кресненското дефиле.
Това на практика е нова промяна в плановете. Което означава и ново забавяне на изграждането на най-проблематичната част от АМ "Струма". Последният спряган вариант (илюстрацията) предвиждаше магистралното платно в посока Гърция да следва сегашното шосе Е-79, пре
косяващо град Кресна, а трасето към София да бъде изнесено на склоновете на изток от дефилето:
Новата поръчка на АПИ предвижда и в двете посоки "Струма" да се "качи" над Кресненския пролом. Това е в унисон с исканията на "зелените", които от самото начало настояват уникалната природа на дефилето да бъде опазена от тежко стоителство и от интензивния трафик. Именно затова навремето се обсъждаше вариант с изграждането на близо 16-километров тунел гигант. Той обаче бе отхвърлен като прекалено скъп и рисков заради свлачища и възможни земетресения.
Поръчката
Сега АПИ търси изпълнител, който да изготви предпроектно проучване за изнасяне и на трафика от София към Кулата извън дефилето, както вече бе решено за направлението Кулата - София. Проучването ще е за два варианта. Единият е за дублиращо двупосочно шосе на път I-1 (по-известен като международен път Е-79) извън Кресненското дефиле, а другият е за дясно платно на АМ „Струма“ извън дефилето. Прогнозната дължина на всяко от двете трасета е между 20-25 км, като те ще преминават в близост до Симитли, Черниче и Кресна. Първият вариант обаче би означавал, че кресненският участък ще е обикновено шосе, а не магистрала.
Срокът за подаване на оферти е 29 април. Предпроектното проучване ще струва 1.2 млн. лева с ДДС - поне това е прогнозната стойност.
Тази обществена поръчка е съгласувана с Европейската комисия, изтъкват от пътната агенция.
Дилемата
"Икономичният" вариант - за шосе, дублиращо пътя I-1, условно ще започва северно от пътен възел „Симитли“ (там завършва изграденият лот 3.1 -Благоевград – Крупник), а краят му ще е при пътен възел „Кресна“ (където започва лот 3.3 - най-южната отсечка на "Струма", от Кресна до Сандански).
Алтернативата - за дясно платно на АМ „Струма“, ще започва при пътен възел „Симитли“, а краят му ще е при обхода на Кресна, част от проекта лот 3.2.
Срокът за приключване на предпроектното проучване е половин година (180 дни). На първия етап изпълнителят трябва да направи оценка на въздействието върху пътната безопасност и да предаде разработката на АПИ. На втория етап изготвената оценка на двата варианта ще бъде рагледана и приета от Експертен технико-икономически съвет. След това въз основа на разработените вариантни решения за двете трасета АПИ ще проведе необходимите процедури за екологична оценка.
В третия етап е предаването на предпроектната разработка заедно с инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване по одобрените от ековластите трасета, които ще трябва да се изпълнят във фаза „Идеен проект", поясняват от пътната агенция.
Това, че работата по кресненския участък се връща на фаза "предпроектно проучване", означава, че завършването на "Струма" се отлага за следващото десетилетие. По времето на кабинета "Сакскобургготски" ни обещаваха, че магистралата ще е готова за летните олимпийски игри в Гърция, които се проведоха преди 20 години.
YouTubeКой броди из дефилето
АПИ обяви и друга обществена поръчка, свързана с магистрала "Струма" - за провеждане на мониторинг на 4 вида влечуги в креснеския участък на първокласния път I-1 (Е-79). Изследването ще обхваща шипобедрена и шипоопашата костенурка, ивичест и леопардов смок, които са предмет на опазване в защитената зона „Кресна-Илинденци“. Срокът за подаване на офертите е 29 април т.г. Индикативната стойност е 400 хил. лв. без ДДС и средствата са осигурени от републиканския бюджет. Въз основа на данните от наблюдението върху влечугите ще се анализира числеността на популациите в района на Е-79, ще бъде направена оценка на ефикасността на съоръженията за смекчаване на негативните ефекти върху фауната и т. н. Мониторингът ще се осъществи за срок от 4 години.
