Курсът на лева към еврото няма да бъде фиксиран в закон и ще подлежи на преговори с другите страни от еврозоната, Дания и Европейската централна банка, след като нашата страна влезе в т.нар. "чакалня на еврозоната".

Това приеха окончателно днес депутатите без нито едно изказване с промени в Закона за БНБ. Те бяха приети в преходните и заключителните разпоредби на друг закон - Валутния закон. 

Новата разпоредба гласи, че от датата на влизане на България в чакалнята на еврозоната - т.нар. механизъм за обменните курсове и ЕРМ-2, официалният валутен курс на лева към еврото ще бъде равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно резолюцията на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове и на икономическия паричен съюз в Амстердам и споразумението в  националните централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове.

На практика това означава, че други държави ще може да искат промяна на сегашното фиксирано съотношение на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв. 

Текстът породи съмнения, че под натиска на страните от еврозоната България ще бъде принудена да се отклони от сегашния курс, което да доведе до обезценяване на българския лев и спестяванията на гражданите и фирмите. Тези опасения бяха подсилени и от начина, по който се прави промяната - изненадващо, между първо и второ четене на промени в друг закон. Вносители са депутати от ГЕРБ начело с Менда Стоянова, като по този начин се заобикаля общественото обсъждане.

Управителят на БНБ Димитър Радев успокои тогава, че въпросната промяна е техническа и с нея се осигурява съответствие на нашето законодателство с европейската правна рамка, което било задължително изискване за присъединяване към валутно-обменния механизъм.

Миналата седмица парламентът прие решение, с което даде мандат на управителя на БНБ и на финансовия министър в преговорите с Европейската централна банка и страните от еврозоната да гласуват позиция единствено при при курс на българския лев към еврото в размер на 1,95583 лв.

"С това даваме ясен сигнал и на нашите европейски партньори, и на българските граждани, че ние желаем да влезем в еврозоната, но не на всяка цена, отбеляза след гласуването тогава Йордан Цонев от ДПС, който е съвносител с ГЕРБ на проекта за решение. Финансовият министър Владислав Горанов пък увери, че България няма да влезе в чакалнята на еврозоната, ако й бъде наложен друг крус, различен от сегашния.

България очаква да получи покана за чакалнята на еврозоната в края на април тази година.

ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР

От Брюксел премиерът Бойко Борисов обяви, че „чакалнята“ гарантира банковата система, нищо повече". "Аз не виждам в Европа държава с евро да е по-зле от България. Да кажеш: виждате ли, те ги карат да отидат да станат по-зле!“

По думите му единствената съпротива срещу приемането на еврото е в самата България. „Това ме учудва много. Даже тези, които бяха десни уж – никаква подкрепа. Много интересно. След F-16, след модернизацията на армията, това е второто глобално нещо, което ни праща необратимо в Евросъюза. Затова е тази яростна съпротива ... това глобално ни привързва към Европа на първа скорост, към „белите“ държави, да го наречем, към които нашите деца се стремят да живеят“, обясни Борисов геополитическите последици от влизането в еврозоната.

Няма държава, която да е въвела еврото и да е по-зле от другите в ЕС. Влизането ни в Еврозоната ни привързва към Европа на първа скорост и гарантира банковата ни система. За приемането ни в чакалнята единствената съпротива идва от България, което ме учудва много. Най-лесно е да се откажем, но искаме да гарантираме парите на хората. Това е геостратегически избор, който необратимо ни затвърждава позициите в ЕС.