Резултатите от прехвалената тол система са разочароващи, приходите са далеч под обещаваното, а държавата изобщо не знае с какъв екип консорциумът "Капш трафик сълюшънс" управлява мрежата, за която получи и продължава да получава милиони от българските данъкоплатци. Това е открил "на първо четене" екипът на служебния министър на регионалното развитие Виолета Комитова - след кратка проверка.
Оказва се, че софтуерът на системата, която бе представяна като едва ли не най-интелигентната в света, не може да се справи с наплива от глоби (камери снимат колите без валидни винетки и изпращат веднага информацията в контролния център) и се налага служители на държавното тол-управление да обработват данните на ръка. Заради това забавяне вече са се натрупали около 200 000 "необработени нарушения" и не са събрани санкции за 70 млн. лв., разкриха от МРРБ. По принцип софтуерът би трябвало да е самообучаващ, но не е, не е ъпдейтван от една година и оттам идват закъсненията, обясни новият шеф на Националното тол управление Иво Иванов.
През 2019 г., преди въвеждането на тол таксите, когато и леките коли, и тировете плащаха винетки, приходите са били 392 млн. лева. Миналата година постъпленията са били с 600 000 лв. по-малко, тази година също те ще са недостатъчни, прогнозират от МРРБ.
В същото време проверката е показала още, че работят много малко от контролните камери (разположени на специални рамки по пътищата, те са "очите на тол системата - следят трафика и дебнат за нарушители). Реално в действие са едва стотина "контролни точки", съобщи зам-министърът Захари Христов. Той изтъкна, че тол системата в момента не изпълнява най-важната си роля - да осигурява достатъчно средства за поддръжка на републиканските шосета. Идеята на тол таксите, които се събират за изминати километри, е тежките превозни средства, които основно рушат пътищата, да плащат повече. Оказва се, че и сега, както и преди въвеждането на тол системата, две трети от приходите всъщност идват от леките коли и само една трета - от големи камиони и автобуси.
Приходите са недостатъчни и защото предното правителството пренебрегна анализите на Световната банка, която бе привлечена като консултант, и под натиска на превозвачите намали и таксите, и обхвата на тол мрежата (от първоначално предвидените 16 000 километра шосета се стигна до едва 3100 км), обясни екипът на министър Комитова. И даде конкретен пример - второкласните пътища бяха изключени и сега тежките машини, които возят трупи от дърводобива в Родопите, не плащат тол такси, а именно те най-много повреждат асфалта.
Комитова и колегите й са учудени, че в държавната структура Национално тол управление са назначени 900 души, а в същото време държавата продължава да плаща "абонамент" и на създателя на тол мрежата "Капш" - 2 млн. лева всеки месец по договор със срок от 5 години. Най-парадоксалното е, че всъщност "Капш" имали ангажименти за поддръжка само на софтуера, а АПИ и тол управлението били длъжни да осигуряват физическата поддръжка и резервните материали. Наскоро е имало среща на служебния министър с "Капш", но от компанията така и не обяснили кой участва в екипа по подръжката и къде се намира той - в България или другаде, само показали някакви таблици с човекосмени.
Безобразно са сключвани и договорите за привличане на партньори в събирането на тол таксите, открил новият ръководен състав на министерството. Става дума за т.нар. национални доставчици - посредници в събирането на приходи от е-винетки и тол такси, на които АПИ дава по 7% комисиона. Има вече доста случаи, при които шофьорът неволно е допуснал грешка при попълването на номера на автомобила и направил плащане. Той трябва да плати втори път, като въведе правилния номер, за да сдобие с валидна винетка. После АПИ му връща парите, платени при първия опит, но "посредникът", през който са минали двете плащания, си прибира две комисиони. Още по-драматично е положението, когато става дума за големи транспортни компании. Ако превозните средства са на газ, ползват отстъпка от 50% от дължимите пътни такси и след като платят, пълната сума - примерно 1 млн. лева, държавата им възстановява половината - 500 000 лв. Посредникът обаче си получава комисионата, изчислена върху пълната стойност. Тези "недомислия" също намаляват приходите от тол системата. "Става въпрос за милиони загуби“, подчерта зам.-министър Христов.
Проверяващите са се натъкнали и на друга странност - вместо да се ползва изключително сигурната и качествена държавна оптична мрежа по граничните пунктове, тол системата била обвързана с мрежата на един от големите телекоми в България. Това се е случило по препоръкка на двама консултанти - Олег Асенов и Павлина Захариева. По-късно същият Асенов оглави тол-управлението, а сетне стана и член на управата на АПИ.
Ще се опитаме да подобрим работата на тол системата и събирането на приходите, обявиха Комитова и заместниците й. Те не скриха, че вероятно ще предложат разширяване на обхвата на тол-таксуването. Това обаче ще бъде подложено на широко обществено обсъждане и на разговори с превозвачите.
