Забавянето на прогнозните данни за постъпленията и разходите на държавната хазна за януари стана рекордно. На 9 февруари финансовото министерство още не е публикувало числата за първия месец на годината.
Прогнозните данни закъсняват вече с цяла седмица спрямо обичайното време за публикуването им. Забавянето идва след истински съспенс дефицит или излишък има по сметките на държавната хазна за януари. Първо финансовият министър Теменужка Петкова обърка сметките и обяви дефицит на фона на числа, които всъщност водят до излишък. После се появи новина от анонимни източници, че всъщност има натрупан излишък от 500 млн. лв., а накрая дойде информация, че военните са получили непланирано дарение от 348 млн. лв. от Дания като компенсация за помощта за Украйна.
Играта с данните за хазната идва на фона на съмнения, че в последния месец на годината съзнателно са бавени разходи с цел побиране на дефицита до ограничението от 3% от БВП. То бе спазено на касова основа - тоест на базата на реално постъпило и платено, но не е ясно дали ще бъде спазено на начислена основа. При този подход се отчитат всички поети ангажименти, независимо от момента на реалното им настъпване като разход. Има сериозни основания за притеснения, че дефицитът на начислена основа е минал 3%, като за това свидетелстват данни от последното тримесечие на 2024 г., както и информацията за много отложени плащания. По данни на финансовото министерство неразплатените суми от 2024 г., които тежат върху бюджет 2025, са малко над 4 млрд. лв. Преди дни бившият подуправител на БНБ Калин Христов обяви, че дефицитът на начислена основа от януари до септември е 3.,7 % и вероятността в последните 3 месеца, когато се правят сериозни разплащания, да слезе надолу, клони към нула. Дефицитът за еврозоната се следи на начислена основа.
БЮДЖЕТ 2025
Междувременно ПП даде знак, че на първо четене ще подкрепи бюджет 2025 заради националния приоритет еврозона, но преди второ четене ще искат диференциация на увеличението на заплатите в МВР и съкращения. Подкрепяме голямо увеличение на първа линия, но не и хора на бюро по цял ден, които получават и пенсия, и заплата, да получат увеличение, коментира тази вечер в предаването "120 минути" на Би Ти Ви Кирил Петков. Против сме от хеликоптер да се хвърлят пари, допълни той. ПП ще иска намаляване на бройки, които не са толкова необходими, обясни съпредседателят на ПП.
А ние какво сме приели, според вас, отвърна на искането Деница Сачева от ГЕРБ, отново в студиото на Би Ти Ви. И каза, че в момента има предложена за обществено обсъждане именно такава диференциация с промени в наредба. Тя посъветва ПП да дадат точно там експертно мнение. Сачева определи "послания за публиката, неотговарящи за истината" твърденията, че ще има до 70% увеличение на заплати в МВР.
КРИЗА
"Публичните финанси са в криза. Министър Теменужка Петкова започна с комуникационен проблем, но по-голям е проблемът със състоянието на системата. Хубавото е, че политиците разбраха това". Това коментира пред БНТ бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов. Според Горанов ще бъде грешка финансовото министерство да заложи нереалистични приходи в бюджет 2025, защото числата се виждат отстрани.
"Бившият финансов министър Асен Василев беше на този пост в по-голямат част от времето и той е човекът, който задава тона", коментира Горанов упреците към Василев за разхлабване на финансовата дисциплина. "Ако обясняваш на депутатите, че всичко е наред и може да се харчи и да се забогатява за сметка на заеми, те нямат никаква житейски и политическа причина на свой ред да пазят финансовия министър от грешни действия", коментира Горанов.
Горанов посочи като лоши бюджетни практики обезкървяването на енергетиката и прехвърлянето на задължения от бюджет на бюджет. "Чухме финансовия министър да докладва голям обем неразплатени ангажименти за разходи, ако те бяха платени през 2024 г., щяхме ли да говорим за дефицит от 3%", коментира Горанов. Според него ако системата на ДДС не бъде закърпена и пробойните в нея не се затворят, накрая ще се наложи вдигане на подоходния данък и данък печалба за фирмите.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов първо обяви, че по-ниското ДДС за ресторантьорите остава в сила и през 2025-а година, но премиерът Росен Желязков после го поправи, че ставката на данъка се връща на обичайното си ниво.
