Министерството на финансите спешно е изготвило поправки в Закона за банковата несъстоятелност, с които да се решат казуси, по които държавата бе осъдена за отнети лицензи на две фалирали банки - Международна банка за търговия и развитие през 2005 г. и Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г..
Основната законова промяна предвижда акционерите да могат да обжалват отнемането на лиценза на банка.
Преди два дни Европейският съд по правата на човека се произнесе, че акционерите в КТБ, начело с Цветан Василев, са били лишени от правото да обжалват отнемането на лиценза на банката. Това е лишило акционерите на банката от страведлив процес и нарушило правото на собственост.
Съдът в Страсбург смята, че има проблем в законодателството в България, което не е предвидило никакви други форми на съдебно обжалване и защита в такива случаи.
През 2016 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по същия начин и по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“.
Всъщност в мотивите си към законопроекта МФ разглежда основно случаят с фалита и отнемането на лиценза на МБТР. По делото съдът в Страсбург констатира нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи заради липсата на процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност - тя е била представлявана от квестори, определени от БНБ. Така акционерите и ръководството на банката губят контрол върху действията на институцията и ако се води съдебно обжалване за отнетия лиценз, то то се води от квесторите, т.е. от същата институция, отнела разрешителното за работа.
Въпреки, че решението на Европейския съд за правата на човека по случая с МБТР е от 2016 г. , законопроектът на МФ се появява едва след решение за КТБ от 30 август 2022 г. Общественото обсъждане трябва да приключи до 1 октомври 2022 г.
В текста се предлага и отмяна на възможността на министъра на финансите да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика на банка в несъстоятелност, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Това правомощие на министъра на финансите бе записано в закона през 2015 г., но според МФ то не е достатъчно обезпечено, защото министърът няма механизъм, по който да следи как синдикът изпълнява задълженията си.
