За втори път Министерството на финансите представя за обществено обсъждане поправки в Закона за банковата несъстоятелност, с които да се решат казуси, по които държавата бе осъдена за отнети лицензи на две фалирали банки - Международна банка за търговия и развитие през 2005 г. и Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г.
Основната законова промяна предвижда акционерите да могат да обжалват отнемането на лиценза на банка.
През август 2022 г. Европейският съд по правата на човека (EСПЧ) се произнесе, че акционерите на КТБ, начело с Цветан Василев, са били лишени от правото да обжалват отнемането на лиценза на банката. Така за тях не е бил осигурен страведлив съдебен процес, нарушено е правото на собственост. Съдът в Страсбург посочи, че има проблем в законодателството в България, което не е предвидило никакви други форми на съдебно обжалване и защита в такива случаи.
Тогава МФ отговори на съдебното решение като предложи за обществено обсъждане необходимите промени в Закона за банковата несъстоятелност. Те обаче така и не стигнаха да гласуване в Народното събрание и сега се предлагат за втори път. Този път промените в Закона за банковата несъстоятелност се появяват в преходните и заключителни разпоредби на друг закон, за който се предлагат корекции - за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Така държавата повече от година се бави да изпълни указанията на Европейския съд по правата на човека. Припомняме, че през 2016 г. този съд се произнесе по същия начин и по делото „Международна банка за търговия и развитие срещу България“, но нямаше никаква реакция от страна на МФ и правителството.
Сега в мотивите МФ отчита "липса на адекватно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката е била представлявана, както се изисква по закон, единствено от квестори, определени от БНБ“. С други думи, ако има съдебно обжалване за отнетия лиценз, то според сега действащото законодателство трябва да се води от квесторите - т.е. от същата институция, която е отнела разрешителното за работа.
Предлага се всички акционери в банка, които притежават над 5% от капитала, да имат право да обжалват отнет от БНБ лиценз.
Другото изменение в Закона за банковата несъстоятелност, което предлага МФ, е да се даде възможност на встъпилите в производството акционери да обжалват най-важните решения във връзка с несъстоятелността – за откриване на производството, за обявяване на неплатежоспособността на банката и началната ѝ дата, за обявяване на банката в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на органите ѝ. Предвижда се задължително призоваване на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Освен това се предвижда отмяна на възможността министърът на финансите да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика на банка в несъстоятелност, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Това правомощие на министъра на финансите бе записано в закона през 2015 г., но според МФ то не е достатъчно обезпечено, защото министърът няма механизъм, по който да следи как синдикът изпълнява задълженията си. Единствено ФГВБ ще може да освобождава синдици, ако те увреждат интересите на синдиците.
Припомняме, че след решението на съда в Страсбург изпълнителните директори на КТБ, както и мажоритарният „Бромак“ (собственост на Цветан Василев) поискаха отмяна на влезлите в сила преди 8 години определения на Върховния административен съд (ВАС), с които той прие, че те нямат право да обжалват решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката. Преди по-малко от месец ВАС отмени определенията и върна делото за отнемането на лиценза на КТБ за разглеждане от тричленен състав на съда.
