Министерството на финансите публикува проект за изменения в Закона за банковата несъстоятелност, чиято цел е да се поправят пропуски, заради които съдът в Страсбург осъди държавата ни преди две години.

Става дума за фалита на КТБ, за който през август 2022 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че България не е осигурила справедлив съдебен процес, така че банката да се защити по делото за отнемането на лизенза й и обяваването й в несъстоятелност.

Според предложените промени банка, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, вече няма да се представлява от назначените квестори или временни синдици, а от „лицата, които са я представлявали до датата на решението на централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или до датата на назначаването на квестори".

Освен това тези лица, както и акционерите в банката с повече от 5% от капитала на банката, вече ще може да обжалват решенията на съда, с които се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособност, определя се началната ѝ дата, обявява се в несъстоятелност, прекратяват се правомощията на органите ѝ и др.

Съдът в Страсбург бе сезиран от изпълнителните директори на КТБ, които бяха лишени от правото да обжалват и да изложат своята гледна точка пред съда. КТБ бе представлявана единствено от квестори, назначени от БНБ - регулаторът, който отне лиценза на банката. Съдът в Страсбург постанови, че с действията си по отнемането на лиценза българските власти са нарушили два основни принципа на Европейската конвенция за правата на човека - правото на справедлив процес и правото на собственост.  Както и че българските съдилища (в случая Върховния административен съд) са отказали на КТБ надлежен съдебен контрол.

Това решение на Съда по правата на човека обаче не може да върне процеса в изходна точка. От Страсбург тогава отбелязаха, че изпълнението на техните решенията "не трябва неправомерно да нарушава принципите на сила на пресъдено нещо и на правната сигурност в гражданския процес, по-специално когато съдебните спорове засягат трети лица, чиито законни интереси трябва да бъдат защитени“. Както и фактът, че изминалите години от постановяването на окончателното решение за отнемането на лиценза също са съществено съображение.

Припомняме, че през 2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ. Това решение на централната банка беше оспорено пред Върховния административен съд (ВАС) от основните акционери в КТБ, включително мажоритарният „Бромак“ (собственост на Цветан Василев). В две последователни определения ВАС обаче прие, че нито акционерите, нито членовете на ръководството на банката имат право да обжалват решението за отнемане на лиценза, защото не са страни в административното правоотношение и не са адресати на оспорения административен акт.  Съдът прие, че само назначените незабавно след поставянето на КТБ под специален надзор квестори могат да я представляват по делата за лиценза.