В края на втория 7-годишен програмен период България е усвоила едва 54% от средствата по европейските фондове, предоставени за преодоляване на значителното изоставане в икономическото ни развитие, лошото състоянието на инфраструктурата и на жизнения ни стандарт спрямо другите държави в ЕС. От определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част - от държавния бюджет.
Така дори и ускореното харчене заради пандемията и пренасочването на неусвоени евросредства към мерки за борба с последиците от ковид-кризата през последната година, не са били в състояние да подобрят картината на европейските инвестиции.
Данните са от анализ на финансовото министерство, направен през март, в който се изчислява и ефектът на еврофондовете върху българската икономика.
Според този анализ, без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не посочва малко или много е този показател, но по различни експертни оценки това е половината от увеличението на БВП за последните седем години.
"През по-голямата част от разглеждания период производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Изпълнението на планираните мерки по линия на еврофондовете изиграва роля в това отношение, включително в смекчаване на отрицателните последици от епидемията от COVID-19 върху икономиката, като симулациите показват, че техният ефект върху БВП към края на 2020 г. е увеличение с 8.3% спрямо сценария без евросредства", пише МФ в своя анализ.
Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%.
Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта - общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% - основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години.
Вливането в икономиката на средствата от ЕС в периода 2014-2020 г. е покачило цените в страната ни сравнително слабо - само с 2.6%. Ефектът върху инфлацията като цяло се очаква да бъде умерен поради отворения характер на икономиката, обяснява МФ.
Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен - едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове.
За сметка на това вносът на стоки у нас се е увеличил чувствително в резултат на инвестираните европари - с 9.3%. Това се обяснява с повишеното вътрешно потребление вследствие на повишени доходи, както и на ръст на производството в резултат на инвестициите от ЕС по различни проекти.
От финансовото министерство правят уговорката, че оценката, извършена по модела СИБИЛА, отчита преките и краткосрочни ефекти от вложените в икономиката европари. В дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на европейските фондове например към увеличението на износа на страната, по-голямото производство и по-високата производителност на труда, а оттам и по-висок БВП, посочват от МФ.
Няколко програми скандално изостават и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като след края на програмния период имаме само две години за приключване на сметките по договорените проекти.
Най-трагично е положението с "Морско дело и рибарство" с усвоени към 31 декември 2020 г. 33% от предвидените 113 млн. евро. Следва "Околна среда", при която реално разплатени са 38% от планираните 1.77 млрд. евро. Проверка в Информационната система за наблюдение на еврофондовете ИСУН показва, че по тази програма всъщност са договорени проекти, надхвърлящи с 13% бюджетът й. Това обаче в никакъв случай не означава, че страната ни ще успее да реализира договорените екопроекти в следващите две години.
Подобно е положението и с ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", където от 1.789 млрд. евро, до момента са договорени почти 90%, но в края на 7-та година са изплатени 51%.
Най-добро е изпълнението на "Развитие на човешките ресурси" - за 7-годишния период са разплатени 72% от бюджета за 1.161 млрд. евро. Тази програма програма има и най-съществен пряк ефект върху ръста на БВП от 2014 до 2020 г. - без нея той би бил с 5.4% по-нисък, частните инвестиции щяха да бъдат с 12.1% по-малко, заетостта - 12.1% надолу, а средната заплата - с 6.7% по-ниска, показва симулацията на МФ с модела СИБИЛА.
На второ място по усвояемост е програмата "Региони в растеж", свързана основно с изграждане на инфраструктура в общините. По нея са преведени 62% от определения бюджет от 1.543 млрд. евро.
ОП "Иновации и конкурентоспособност", пряко насочена към подобряване на конкурентните позиции на българските предприятия, все още оказва леко влияние върху износа и БВП, но се очаква в дългосрочен план то да се засилва. На този етап най-осезаемо е отражението й върху частните инвестиции заради необходимостта от съфинансиране на проектите от частния сектор - те са нараснали с 3% за последните седем години, благодарение единсвено на тази програма. ОПИК стимулира и вноса (с 1.2%) основно на суровини, машини и оборудване, свързано с финансираните инвестиционни проекти на фирмите.
Най-мащабна, с бюджет от 2.896 млрд. евро, е Програмата за развитие на селските райони. Усвояването на средствата по нея е 53.8%. Положително й отражение върху БВП за последните седем години е ръст от 0.7%, и 3.7% на частните инвестиции. И тази програма на този етап стимулира много повече вноса, отколкото износа.
