Влошаващата се демографската картина у нас все повече застрашава икономиката ни със застой заради липсата на работна ръка. Ако през 2000 г. на 100 души, излизащите в пенсия, са се падали нови 124 млади, които ги заместват на пазара на труда, то днес на съотношението е 100 на 64.
Тревожните данни бяха изнесени от Българска стопанска камара, при представяне на резултатите от двугодишен проект за съвместни действия със синдикатите за насърчаване на по-дългия трудов живот и способност за работа.
Застаряването на населението е феномен, с който се сблъскват всички европейски държави в резултат на подобряването на условията на живот, а оттам – увеличаването на средната продължителност на живота. „България следва тези демографски тенденции, но у нас ситуацията е допълнително усложнена заради огромния мигрански поток на млади хора през последните 20-30 години", коментира д-р Томчо Томов – ръководител на проекта и на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.
Ежегодно работната сила в България намалява с 40-60 хил. души, посочват от БСК. Така в последните 15 години икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи.
По данни от 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 години са икономически активни, бе посочено на форума. В момента работещите българи на възраст над 55 години са близо 703 000 или 23% от трудостособното население. Очакванията са до 2035 г. броят им да се увеличи до 1.2 млн. души или 36%.
"Не трябва да приемаме застаряването на населението като нещо отрицателно. Това по-скоро е един скрит ресурс, който се налага да стимулираме и да използваме при настоящите условия", заяви д-р Цветан Спасов, главен директор на дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в Министерството на труда и социалната политика.
Мнението на работодатели и синдикати е сходно - възрастното население е най-големият резерв на пазара на труда, тъй като вносът на работна ръка се оказва не толкова лесен, както и връщането на младите и образовани българи обратно в родината.
Един от проблемите е, че на голяма част от възрастното население му липсват съвременни умения за пазара на труда, като дигиталните умения. Точно с цел дигиталното адаптиране на възрастното население към работната среда и обратно - адаптиранета на работната среда към по-възрастни работници, в следващия програмен период по ОП „Развитие на човешките ресурси“ са предвидени около 400 млн. лв., съобщиха от МТСП. Още около 400 млн. лв. са предвидени за същите цели и по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Оползотворяването на „сребърния човешки капитал“ изисква по-ефективни и целенасочени действия от страна на държавата и работодателите. В тази връзка БСК ще настоява за промени в трудовото законодателство, които да отчитат нарасналия брой на по-възрастни участници в пазара на труда. Такава законова промяна например е въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници. Както и данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г. Повишаване на възрастта за пенсиониране не бе представено на форума като възможно решение за удължаване на трудовия живот.
Заради застаряващата работна ръка трябва да се засили и ролята на службите по трудова медицина. Значителна част от хората в трудоспособна възраст, дори и по-млада възраст, са с хронични заболявания - 22% ca c apтepиaлнa xипepтoния, 10% ca c бeлoдpoбни бoлecти, a c диaбeт ca 8%, бе отчетено на форума. "Затова службите по трудова медицина трябва да подобрят дейността по превенция и профилактика на работната сила и да изпълняват в пълен обем своите ангажименти. Имаме доста предложения за законодателни промени в тази посока“, сподели проф. д-р Златица Петрова от Медицински университет – София, която е част от екипа по проекта.
