Невиждана законодателна активност кипи в новия парламент. Само за седмица работа новите народни представители са внесли над 50 предложения за изменения на най-разнообразни закони. Сред тях има законопроекти и за данъчни изменения, независимо, че по правило такива не може да се правят в средата на годината. Нито едно от предложенията не е съпроводено с разчет колко ще струва на хазната.
Съществено да се увеличи облекчението за деца, предлага БСП. Мотивът е по-големи стимули за работещите родители и насърчаване на раждаемостта. Левицата настоява облагаемият доход на един от родителите да може да се намалява с 6000 лв. за всяко дете, вместо сегашните 200 лв. Предлага се да отпадне и ограничението облекчение да се ползва само до третото дете, с което многодетните семейства ще получат по-големи преференции от сегашните. Така отстъпката от данъка върху доходите за едно дете ще стане 600 лв., за две деца - 1200 лв., за три - 1800 лв. и т.н. БСП предлага отстъпката за деца да може да се ползва всеки месец, а не веднъж в годината. Така всеки месец данъчната основа на дохода по трудов договор ще се намалява с 500 лв. за всяко дете. За родители, които нямат доходи от трудови правотношения, а само наеми или стопанска дейност, например, преференцията ще се ползва веднъж годишно.
БСП лансира изменения и в Закона за местните данъци и такси. Те също са свързани с борбата с демографската криза и предвиждат да се премахнат всички такси за детски ясли, детски градини и кухни, които събират общините.
С мотива преодоляване на последиците от ковид-пандемията са няколко законови поправки на депутати от "Изправи се! Мутри, вън!", начело с Мая Манолова. Те предлагат срокът за плащане на данъка върху доходите на физически лица да се удължи до 30 юни 2021 г. Това обаче едва ли ще е възможно, защото крайната дата за плащане на окончателния налог за доходите, получени през миналата година, изтича след дни - 30 април. За толкова кратък срок няма физическа възможност законопроектът да мине през ресорната бюджетна комисия и на две четения в пленарна зала.
Както стана вече известно Мая Манолова е вносител и на добавка в закона за извънредното положение, с която получаването на 50 лв. добавка към пенсията на всеки пенсионер се удължава до края на годината - от май до декември. За този допълнителен разход бюджетът трябва да осигури 848 млн. лв. Сумата обаче ще е по-ниска, ако се приеме, защото в четвъртък премиерът в оставка Бойко Борисов изненадващо съобщи, че правителството ще осигури 50 лв. бонус към пенсиите и за месец май, което излиза около 106 млн. лв. допълнителен разход.
Манолова е вносител на още една промяна в закона за извънредното положение, която обаче не е остойностена. Става дума за нов вид щедри компенсации за фирми и самонаети лица, пострадали от коронакризата. "За фирмите, които бяха затворени със заповед на министъра на здравеопазването, имаше предвидена подкрепа - както за наетите лица, пуснати в неплатен отпуск, така и за оборотни средства. За фирмите, които продължиха работа, но дейността им пострада заради пандемията и оборотите им намаляха, няма предвидена подкрепа. Без помощ от държавата останаха и самонаетите. В същото време държавата продължава да начислява лихви за неплатени в срок публични задължения", посочват депутатите от "Изправи се! Мутри, вън!".
Затова те предлагат всички фирми и самонаети, чиито приходи от дейност са намалели с повече от 30% спрямо същия месец на 2019 г. да получат безвъзмездна финансова помощ по избор: 4 средномесечни заплати (около 5700 лв. по данни на НСИ) или до 90% от фиксираните оперативни разходи за микро и малки и до 70% за средни и големи фирми.
Предвижада се право на помощ и за предприятия и самоосигуряващи се, започнали дейност 2020 г. Както и еднократна помощ за стартиращи през 2021 г. фирми, наели най-малко 5 работници за поне 6 месеца - 8 средномесечни заплати (около 11 500 лв.)
А за всяко физически лице, загубило работа вследствие на пандемията - една средномесечна заплата (1437 лв. по данни на НСИ към февруари).
В мотивите към законопроекта няма разчет колко ще струват тези компенсации и дали ще се финасират от бюджета или от някоя европрогама. Посочва се само, че редът и условията за получаване на помощта ще се определят от Министерски съвет по предложение на министъра на икономиката.
Също с мотива да се подпомогнат хората, загубили доходи и работа по време на пандемията, е предложението на Демократична България за намаляване на лихвата за просрочие. В момента тя е ОЛП (0% през последните три години) плюс 10%. Анализ на практиката на страни в ЕС показвал, че в много от тях надбавката е 8%, освен това има и по-ниска ставка за гражданите. Затова вносителите Мартин Димитров, Владислав Панев и Георги Ганев от предлагат лихвата за забава да не надхвърля ОЛП плюс 8% за фирмите и ОЛП плюс 4% за гражданите. Предвижда се промяната да влезе в сила от 1 юни 2021 г. "У нас законната лихва е много висока, приета е преди повече от 20 години при съвсем различни икономическа и финансова обстановка - икономическа нестабилност и висока инфлация", посочват вносителите. Те смятат, че високото й ниво, към днешна дата, когато лихвите на банките са близки до нулата, я превръщат в санкция, вместо да е компенсация. Освен това в пандемията много хора имат забавени плащания и при тази висока лихва за забава дори малки суми в кратки срокове, може да се превърнат в суми, непосилни за връщане, се посочва в мотивите. Малки семейни фирми и търговци може да бъдат докарани до фалит, а физически лица-длъжници до безизходица, особено когато се е стигнало до съдебни действия по принудително събиране на вземанията, мотивират вносителите искането си за по-ниска лихва за забава.
БЕЗ НАРЕДБА 18
От Демократична България е внесен законопроект и за промяна в Закона за ДДС, който предвижда отмяна на прословутата Наредба 18 - за касовите апарати и софтуерите за управление на продажбите. "Наредбата бе остро критикувана от бизнеса заради трудностите да бъдат приложени изискванията ѝ, заради високите разходи за въвеждането ѝ и заради това, че тя ще препятства конкуренцията, а данъчните ще имат достъп до чувствителна финансова информация, касаеща не само продажбите", припомня вносителят Ивайло Мирчев, депутат от ДБ.
Той предлага тази "свръхрегулация" да бъде премахната и на нейно място да се въведе т.нар. отдалечена фискализация (софтуерна фискализация). Тя позволява регистриране на продажбата в реално време от софтуера за управление на продажбите, без да се ползва касов апарат. Въпреки това всяка продажба получава уникален номер, който може да бъде отпечатан от устройство, различно от фискално устройство, или изпратен по електронен път. Това ще спести на бизнеса разходи над 100 млн. лева, смята Ивайло Мирчев.
