Коронавирусната пандемия и предизвиканите от нея икономически проблеми са довели до сериозно оскъпяване на голяма част от основните храни, които се търгуват на стоковите борси.
"Изключително трудна година, блокираната дейността на много пазарни субекти се отрази и на останалите бизнеси у нас и навсякъде по света, което доведе и много аномалии в цените", коментира изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов.
Рекорден скок на цената е отбелязан при слънчогледа на международните борси - 90%, докато суровият петрол е ударил историческо дъно през пролетта.
Принудителното затваряне на различни бизнеси се е отразило не толкова върху обемите на търговия, колкото върху цените им, показва анализ на Софийската стокова борса. През 2020 г. на ССБ са сключени сделки за 446.2 млн. лв., а през 2019 г. оборотът е бил 445.7 млн. лв.
Цената на слънчогледовото олио на борсата в Ротердам се е повишила през миналата година с 32%, а в България поскъпването на олиото е с 23% на едро, каза Симов. На дребно повишението на цената е с около от 40 стотинки за литър.
Захарта е поскъпнала с 10% на международните пазари, което рядко се е случвало преди в такъв размер. У нас цената на традиционния подсладител се е повишила с 6% през миналата година.
При брашното увеличението също е с 6%, въпреки че се очакваше по-голям скок заради увредените от сушата посеви и повишената цена на зърното, посочи Васил Симов. Това е довело до поскъпване на хляба с 10 стотинки.
Изключение от обшия тренд при цените на хранителните стоки е оризът, който е поевтинял от 1,60 до 1,50 лева за килограм на едро.
Страхът от кризата е повлиял на търговията като през пролетта при обявяването на извънредното положение е имало презапасяване с хранителни стоки. "Най-много сделки имахме с кашкавал, сирене, варива, активна беше търговията и с олиото и захарта“, каза Васил Симов.
Един от факторите са поскъпването на зърнените култури на световните борси са финансови спекулации, обясни Симов. И даде пример със слънчогледа: "Тъй като слънчоглед не се гледа навсякъде, когато дадена държава, която е традиционен производител на слънчоглед, има трудности, цената хвърчи нагоре. Но по-скоро другият фактор е важен - това са финансовите спекулации, при които редица фондове и огромни корпорации инвестират в тази стока, очаквайки по-голяма печалба, и по този начин изкуствено помпат цената нагоре."
Така у нас цената на слънчогледа се е увеличила с около 32% от 580-600 лева в началото на 2020 г. до 850-900 лева за тон без ДДС през декември.
При пшеницата цените тръгнаха нагоре, когато един от световните производители - Русия, започна да обсъжда износно мито за зърното, обясниха от ССБ. На българския пазар цената на пшеницата се е движела между 300 и 410 лева за тон, без ДДС.
При царевицата също се наблюдават ценови аномалии заради засушаването в САЩ. През първия месец на миналата година на ССБ тя се е търгувала между 270 - 290 лева за тон, а през декември - 330 - 350 лева за тон.
НАДОЛУ
За разлика от храните цената на петрола през миналата година претърпя срив от 30% на международните пазари. Това е довело до над 20% поевтиняване на бензина и 40% на дизеловото гориво у нас при сделките през ССБ.
"Това е основата причина ССБ да приключи 2020 година с оборот почти колкото предната година - иначе обемите на търговия на борсата са два пъти по-големи отколкото през 2019 г.", посочи шефът на ССБ Васил Симов. На пазара у нас не се е стигнало до рязък спад на бензина през пролетта, след като цената на петрола през април на световните пазари отбеляза безпрецедентни отрицателни стойности.
