Quantcast
Парламентът окончателно одобри 10-годишна давност за дългове | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / Икономика

Парламентът окончателно одобри 10-годишна давност за дългове

Зад мярката застанаха и управляващите, и опозицията, въпреки всеобщата обществена съпротива
Обновена
6 598
 Илияна Кирилова

Напук на повсеместната съпротива, на която се натъкнаха, в петък депутатите одобриха окончателно на второ четене промени в Закона за задълженията и договорите, с които въведоха 10-годишна давност за дълговете на физически лица.

Мярката беше внесена от ГЕРБ и „Обединени патриоти”, но получи подкрепата и на БСП. Дебати нямаше. Единството на управляващите и опозицията в случая е особено впечатляващо, ако се вземе предвид, че предложението на мнозинството беше посрещнато „на нож” от почти всички заинтересовани страни извън парламента. Този факт обаче изобщо не повлия на депутатите, които се защитават срещу всички критики с аргумента, че промяната слага край на фигурата на „вечния длъжник”.

Новият текст в закона гласи, че с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността не се прилага за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение; за обзщетения по Кодекса на труда; по повод приватизационна сделка; по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. Управляващите продължиха с допълниенията дори и в пленарната зала – последните две изключения бяха добавени по искане на патриотите, докато се обсъждаше законопроектът.

Давността няма да тече между близки роднини – родители и деца, съпрузи, настойници, попечители, за вземания на дружество срещу управителя и докато трае съдебният процес за вземането.

За заварените случаи давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.

В крайна сметка, депутатите решиха, че законовите поправки ще влязат в сила в срок от 6 месеца след обнародването им в „Държавен вестник”. Първоначалното им намерение беше да съкратят срока на едва 3 месеца.

ЗАДОВОЛСТВО

"Слагаме край на един проблем, който десетки години тормози българското общество и засяга стотици хиляди български граждани, а именно – прекратяване на фигурата на т.нар. вечен длъжник", обяви триумфално депутатът от "Обединени патриоти" Христиан Митев.

Колегата му Искрен Веселинов коментира по следния начин критиките, че промените са основно в полза на длъжниците: "Това не е закон, който да позволи на длъжника да не си връща никога кредитите, напротив. Той гарантира възможността на кредитора да си прибере задълженията с различни способи и поставя един разумен срок, в който да тече това изпълнение. Този разумен срок е 10 години, като от тези 10 години ние изключваме времето за съдебни дела, тъй като знаем, че в нашата съдебна система понякога има парадоксално дълги дела."

НЕГОДУВАНИЕ И ОБВИНЕНИЯ

По законопроекта от средата на годината досега в парламента се изсипаха десетки становища, почти всичките отрицателни – от бизнеса, банки, браншови организации, дори съдилища и държавни ведомства. Такива се появиха и през последните няколко дни. От Българската стопанска камара (БСК) обвиниха депутатите, че не отчитат продължителността на съдебните процедури. И прогнозираха, че промените ще принудят кредиторите, вместо да изчакат доброволно изпълнение, да предприемат действия за получаване на изпълнителен титул веднага след настъпване на падежа, което би довело до претоварване на съдебната система.

От Асоциацията на колекторските агенции пък предварително бяха поискали законопроектът въобще да не бъде допускан до пленарната зала. Аргументът им беше, че заседанието на парламентарната правна комисия от 11 ноември, на което той беше одобрен на второ четене, е било нередовно и това означава, че взетото тогава решение в подкрепа на законовите промени е невалидно. С потайността, с която е било проведено заседането, е било нарушено правото на заинтересованите страни да вземат участие и да изразят мненията си, оплакаха се колекторите. На техния протест обаче не беше обърнато внимание.

И Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заявиха, че са смутени колко внезапно и непрозрачно е разгледано и одобрено предложението на управляващите. Те предварително поискаха ново заседание на правната комисия, което да бъде свикано според правилата на Народното събрание и с участието на всички заинтересовани. Това обаче не се случи.

А Висшият адвокатски съвет направо обяви за „изключително неудачно” приемането на новата мярка. Юристите окачествиха съдържанието на новите текстове като „неясно, непрецизно и очевидно противоконституционно”.

Още

Алфа Рисърч: 400 000 се колебаят кого да подкрепят и ще решат вота

02.03.2021

1024
Тръгва нова схема на контролиран вот - чрез предпазни маски

01.03.2021

Обновена

ТАНЯ ПЕТКОВА

5752
Изборите се превръщат в пълна дивотия

01.03.2021

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

1664