Темата за храните и цените, която основателно тревожи българите, напълно (п)обърка политиците. В опит да усили "кресчендото" Костадин Костадинов, водачът на "Възраждане", направи шокиращо признание - не стъпвал в "грабителските" търговски вериги, а си купувал храна по интернет.
Особеното в откровението на политика е, че пазарува от някакви нелегални групи, в които земеделци предлагали стоката си тайно. Защо тайно ли - ами защото иначе НАП и БАБХ щели да ги "погнат" и да ги накарат да плащат данъци, обясни Костадинов. И така излезе, че героичният борец срещу "чуждите вериги" намира за напълно нормално да насърчава като купувач криминалната икономика, която иска да печели на сянка.
Устатият началник на "Възраждане" направи скандалното си изказване по време на дискусия, организирана от инициаторите на бойкота срещу хипермаркетите - Мая Манолова, Андрей Велчев от Сдружението за качествена и достъпна храна (което се занимава основно с кръгли маси като тази) и др. За придаване на тежест на дискусията на трибуната седнаха председателката на Народното събрание Наталия Киселова, юрист и депутат от левицата, и Драгомир Стойнев, депутат и кандидат за шеф на БСП. Имаше и хора от научната общност. Вероятно заради ярката политическа оцветеност на събитието агроминистерството, БАБХ и комисиите за защита на потребителите и на конкуренцията не се отзоваха на поканата да участват. И от търговските вериги никой не уважи събитието.
"Терор"
Мая Манолова, представена от водещия Андрей Велчев като бивш омбудсман, почти засенчи Костадин Костадинов с войнствените си изказвания. Тя също заклейми търговските вериги, като ти "обвини", че работели дори в събота и неделя, при това до 22 часа, и така съсипвали малките магазини. Освен това обяви, че в определени дни и по празници хипермаркетите "узурпирали" 90% от оборотите, защото никой не искал да пазарува в кварталните бакалии. Участници в дискусията плахо напомниха на екс обмудсманката, че дългото работно време и ниските цени, с които хипермаркетите "съсипват" малките магазини, са в полза на потребителите.
Почти всички изказващи се настояваха за повече държавен контрол, за слагане на пределни надценки и на тавани на цени. От общия хор се открои Яна Иванова, председател на сдружението "Храни и напитки". Тя посочи, че прякото намесване на държавата никъде не работи и дори обратното, влошава нещата. Иванова се позова на печалните опити за "затапване" на цените на храните в Унгария, Гърция, Румъния. Унгария е първа по ифлация в ЕС. В Румъния техният председател на Комисията за защита на конкуренцията е настоял за премахване на административните мерки, защото са вредни и докато държавата натиска надолу едни цени, други се вдигат, обясни Иванова.
Мая Манолова се съгласи, че не е добре да се регулират цени, но трябвало да има временни мерки, когато има значително поскъпване.
Неколцина представители на научната общност обърнаха внимание, че е абсурдно да се заклеймяват като врагове търговските вериги и че трябва да се изследва цялата верига от поскъпвания - от нивата до щанда.
Дежавю
И тази, и всички други дискусии по темата за храните и цените всъщност звучат досадно познато и безпомощно. Тези прения се надигат и повтарят винаги, когато има височка инфлация, и се спихват, когато "бурята" с цените отмине. Всякакви опити за намеси в този труден и свръхконкурентен пазар са обречени на провал. Миналата година българските депутати гласуваха със закон да се сложи предел на търговската надценка на хляба - 15%. После стана ясно, че няма кой да следи за спазването на този "таван" и че "мярката" е поредната популистка и напълно безсмислена маневра на политиците за успиване на общественто недоволство.
