На фона на политическата несигурност и продънения бюджет работодателските организации настояват да получават компенсации за потреблението на ток до края на годината.
В писмо до служебния премиер Гълъб Донев, до вицепремиера Христо Алексиев и до енергийния министър Росен Христов Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) иска служебният кабинет да удължи до 31 декември програмата за компенсиране на небитовите потребители на ток.
За тази година кабинетът е одобрил програма до 31 март с бюджет за първите три месеца от 330 млн. лв. Те се осигуряват от отчисления от печалбата на държавните енергийни фирми, които първо постъпват във фонд "Сигурност на електроенергийната система". С решение на предишното Народно събрание от началото на тази година се покриват 100% от разходите за ток на небитовите потребители, когато средната цената надвишава 200 лева за мегаватчас месечно. Предната година таванът бе по-висок - 250 лева за мегаватчас, като се компенсираха само 80% от разходите над него, т.е. компенсациите бяха по-ниски при доста по-висока цена на тока. За миналата година фирмите получиха компенсации за скъпия ток за близо 3.5 млрд. лв.
През последните два-три месеца обаче се наблюдава нормализиране на енергийните пазари, включително и на цените на електроенергийната борса у нас. В последните седмици с наближаване на лятото и по-слънчевите дни заради работата на фотоволтаиците цената на тока чувствително пада, включително има дни, в които в определени часове е 0.00 лв.
Бизнесът обаче изразява "загриженост" защо се бави удължаването на срока на действие на компенсациите и припомня, че вече има решение на 48-мия парламент те да се предоставят през цялата календарна 2023 г.
"Бихме искали да отбележим, че компенсациите за електрическа енергия оказаха положителен ефект за икономиката на страната, тъй като беше избегнато затваряне на предприятия и съкращаване на работни места, подобно на много страни в Западна Европа", пишат работодателските организации до премиера.
За целия април средната борсова цена на тока на борсата в сегмента "ден напред", от който купуват небитовите потребители, е под прага за компенсициране от 200 лв. за мегаватчас и не се налага те да бъдат подпомагани. За април средната отчетена цена е 193 лв./MWh. От 1 до 19 май тя е още по-ниска - 188,82 лв./MWh. Последната седмица например данните на пазара на електроенергия на едро у нас показват, че само на 18 май цената е превишавала границата от 200 лева за мегаватчас, докато доставката на 21 и 22 май е под 100 лева за мегаватчас.
Въпреки това работодателските организации смятат, че опасността от завръщането на високите ценови равнища не е отминала. И посочват, че през предстоящия есенно-зимен сезон ще има нов ръст на цените. Затова бизнесът настоява държавата да одобри такъв механизъм за компенсиране, който да се задейства автоматично в случай, че цените на тока започнат да нарастват отново.
Покрай дебатите за огромния бюджетен дефицит и призивите от страна на работодателите той да бъде свит до 3%, за да не изпаднем от перспективата да влезем скоро в еврозоната, е странно защо те настояват да продължат да бъдат подпомагани.
Бизнесът смята, че подкрепата за цената на тока не е помощ от държавата, а връщане на взетото вече от фирмите вследствие на неефективно работещия елекроенергиен пазар. Данните от последните два месеца обаче показват, че търговията на борсата се нормализира. Ако държавните енергийни фирми не правят такива големи вноски от свръхпечалбата си във фонда "Сигурност на електроенергийната система", то тази свръхпечалба би влязла под формата на дивидент в държавната хазна. МФ например изчисли, че ако дивидентът на държавните предприятия се завиши от сегашните 50% от печалбата на 100%, в бюджетът ще влязат 800 млн. лв. допълнително, което ще помогне за свиване на дефицита.
Въпреки това работодателските организации настояват: "В Европа не са спирали разглеждането на защитни ценови механизми за стопанските потребители. Испания и Португалия удължиха до края на 2023 г. действието на т. нар. "Иберийски механизъм", който спира влиянието на цените газа върху цените на електрическата енергия, като така понижава котировките на вътрешните им пазари. В Германия, канцлерът Шолц лансира идеята за дългосрочен таван на цената за индустрията в размер на 60 EUR/MWh".
