Последната година, вследствие на редица фактори, станахме свидетели на сериозна динамика в цените на природния газ. За месец март Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди цена на газа в размер на 106.74 лв./МВтч., което е понижение с 14% спрямо цената за февруари.
Сравнение на актуалните цени за домакинствата показва, че природният газ, благодарение на предимствата си, остава най-изгодната, адаптираща се към потребностите и чиста енергия, въпреки липсата на каквато и да е държавна подкрепа за газовия сектор, за разлика от огромните държавни субсидии за другите масови енергийни източници - електрическата и
топлинната енергия:
Крайни цени с ДДС и акциз в лева/МВтч, 1 март 2023 г.
Висока ли е цената?
Десетилетия наред природният газ бе най-евтиният сред ефективните и надеждни енергийни ресурси. В основата на дългосрочното му ценово предимство спрямо нефтопродуктите са по-ниските разходи за добив и преработка. Няма нужда от преработка в рафинерии или преобразуване в централи. Децентрализираното и директно потребление на природния газ от страна на крайния клиент е сериозна предпоставка за дългосрочната ценова конкурентност на природния газ спрямо електроснабдяването или топлинната енергия, произвеждана в отоплителни централи.
При централното снабдяване с електроенергия разликата между потреблението на първични енергийни продукти („първичното потребление“) и крайното енергийно потребление надхвърля 70%. Това означава, че огромната част от първичната енергия се губи при преобразуването и разпределението, а след това и при преноса ѝ до крайния потребител. При природния газ тази разлика е под 5%. Съществено влияние оказва и повишаващата се цена на въглеродните емисии, плащана при производството на електричество от въглища, чрез които се произвежда около 40% от електроенергията в България. За сравнение - при изгарянето на природния газ се отделя 3 пъти по-малко въглероден диоксид и почти нулеви нива на финни прахови частици.
Двойни стандарти
Природният газ успя да запази своето ценово предимство пред другите енергоизточници - независимо от огромните субсидии от страна на държавата в избрани енергийни сектори:
-
Електрическа енергия на нерегулирания пазар (небитовите потребители) Съгласно последните решения на Изпълнителната власт, държавата продължава да покрива разликата между пазарна цена и 200 лв. на МВтч. Това означава, че в определени периоди субсидията за тези потребители на ел. енергия е с пъти по-голяма от тавана на самата цена, която в края на изминалата година достигна нива от 800-900 лв. за МВтч.
-
Електрическата енергия за битовите потребители - цената на ел. енергия беше замразена на нива от 218 лв./Мвтч, основно за сметка на печалбата на АЕЦ Козлодуй. Подобно действие е далеч от нормалната представа за пазарни механизми.
-
Топлинната енергия, произвеждана и доставяна от неефективно работещи, държавни или частни, топло-електрически централи (ТЕЦ), получаващи „специална цена“ за произведения от тяхна страна ток или възможността да не заплащат към „Булгаргаз“ потребения от тяхна страна природен газ.
Всички тези действия, насочени най-вече към потребителите на електрическа енергия, със сигурност се отразяват изключително негативно върху възможностите за подобряване на енергийната ефективност в България, защото при наличието на подобни непазарни механизми, потребителите на електрическа или топлинна енергия практически нямат стимул за инвестиции във въвеждането на енергоефективни технологии в техните жилища и/или производства.
Природният газ ще запази дълги години своята фундаментална роля като най-евтиното, ефективно и екологично гориво, в дългия път на прехода към изцяло „зелена“ енергия. Газът запази своите позиции и в цяла Европа, независимо от турболентния период, през който премина пазарът на природен газ на Стария континент през последните 12 месеца, вследствие на войната в Украйна, прекратените доставки от страна на „Газпром“. Доказва го и нетното нарастване на търсенето в ЕС, Великобритания и Турция за последните две кризисни години: потреблението през 2022 г. се е повишило с 1,7% спрямо 2020 г.
