В критичните за България месеци на ковид ограничения просрочията при т.нар. бързи кредити рязко са нараснали. Само през април-юни необслужваните заеми са се увеличили с 14%, показват данните на БНБ. Това е периодът, в който цели икономически сектори бяха блокирани заради епидемията и много хора загубиха доходите и работата си или бяха пратени в неплатен отпуск.

Според статистиката на централната банка заради затруднения на клиентите и неплатени вноски само за трите месеца проблемните вземания на фирмите за бързи кредити са се увеличили от 188 млн. на 215 млн. лева.

Успокоително е, че въпреки рязкото увеличение просрочените заеми представляват само 7% от всички отпуснати средства. За сравнение през 2016 г. делът на необслужваните "лесни"  заеми беше почти тройно по-голям - 20 на сто.

Кризата е охладила желанието на българите да теглят, а на фирмите  да отпускат кредити, разкрива статистиката на БНБ. През второто тримесечие на годината общият размер на бързите заеми е спаднал от 3 млрд. на 2.95 млрд. лева. 

РИСКОВЕ

Голяма част от клиентите на "магазините" за бързи кредити са граждани, които не могат да получат финансиране от банки. Обикновено това са хора, чиито доходи са ниски, нямат имоти и не могат да представят обезпечение за дълга си . И тъй като се смятат за рискови клиенти, получават заеми с лихви, далеч по-високи от тези по обикновените банкови кредити. Това пък  прави този тип длъжници още по-уязвими и те лесно изпадат в невъзможност да си плащат вноските. Засега сумата на необслужваните бързи кредити не е толкова голяма като процент от портфейлите на небанковите институции, но  в следващите месеци положението вероятно ще се влошава, тъй като засега не се вижда краят на коронакризата.