Въпреки унищожителните критики срещу редица данъчни промени, мнозинството в парламента ги гласува на първо четене днес, но със заявката за големи корекции при второто гласуване. Дори парламентарните сили, които подкрепят коалицията, изразиха съмнения в част от предложенията на финансовия министър за повече приходи в бюджета.
Депутатите приеха в един ден четири данъчни законопроекта и си дадоха само три дни за вкарване на нови предложения по тях - т.е. до края на понеделник, 27 ноември.
Не беше прието настояването на опозицията да се определи по-голям срок за нови предложения поне за Закона за местните данъци такси, по който бяха дебатирани множество неясноти как ще се прилагат новите текстове за осъвременяване на данъчните оценки на жилищата.
ПЪЛНА КАША С ДАНЪЧНИТЕ ОЦЕНКИ НА ЖИЛИЩАТА
В законопроекта се предвиждат промени във формулата за определяне на данъчните оценки, които ще доведат до съществено повишение на тези оценки с цел доближаването им до реалните пазарни стойности на жилищата. Предлага се актуализацията на данъчните оценки да става на всеки две години. Освен това се предвижда данък недвижими имоти да се определя диференцирано от общинските съвети в зависимост не само от населените места, но и от зоните в едно населено място и от вида на имотите. Финансовият министър Асен Василев обяви, че всички тези промени са по настояване на сдружението на общините.
Депутатите от опозицията алармираха, че преди години Конституционният съд е излязъл с решение, че е в противоречие с конституцията ставките на данък сгради да са диференцирани според вида на имота. В пленарна зала представителят на МФ потвърди това.
"Този законопроект е пълна каша - всички комисии в парламента го отхвърлят, всички становища са отрицателни, има протиконституционни текстове. Той не трябва да бъде приет на първо четене", обявиха от ИТН и призоваха, едва когато неяснотите се изяснят, проектът да бъде внесен отново и това да стане чак догодина.
Един от споровете в пленарна зала е кога влиза в сила промяната на данъчните оценки. Според ПП-ДБ това ще стане от 2025 г., но депутати с право отбелязаха, че подобен срок не е даден в законопроекта. Напротив, разпоредбите би трябвало да се задействат в тридневен срок от обнародването. Затова от опозицията допуснаха, че масово още догодина ще последва повишения на данък сгради по места.
"ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС показват пълна липса на морални критерии и гьорсуратлък. Цял ден слушаме доклади на комисии, че тези законопроекти трябва да бъдат отхвърлени, а вие ги гласувате. Казвахте, че няма да се пипат данъците, а в момента виждаме точно обратното. Доказвате, че депутатите си заслужават да бъдат наричани "пълни боклуци", каза Тошко Йорданов от ИТН.
"Това се нарича реформа. От 2008 г. данъчните оценки не са актуализирани - общините сами искат да ги определят. Даваме възможност за местно самоуправление и общините да диференцират ставките в зависимост от местните характеристики. Винаги досега се е намирал някой, който да казва, че данъците ще скочат. Но не - общините ще решават дали да намаляват промилите за данък сгради, ако се вдигнат данъчните оценки", увери Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната".
"Каква е тази реформа, без никаква оценка на въздействието?", попита Коста Стоянов от "Възраждане".
От "Възраждане" обърнаха внимание на неясния и несправедлив начин, по който се предлага да бъдат завишени базисните стойности в левове на един квадратен метър площ - важен компонент от формулата за определяне на данъчните оценки. "Предлага се да се ползват данните на НСИ за индексите на цените на жилищата, само че НСИ публикува такива данни само за 5-6 големи градове, а за всички останали дава общ национален индекс. Това ще ощети общините, където не е имало повишение на цените на жилищата в последните години, но и за тях ще бъдат повишени данъчните оценки", посочи Коста Стоянов.
ОБВИНЕНИЯ ЗА НАЛУДНИЧАВИ ИДЕИ
Въпреки критиките дори от партии, които подкрепят коалицията, на първо четене бяха приети на първо четене всички приумици и иновации на финасовия министър Асен Василев за пълнене на хазната. Става дума за т.нар. "донос-бонус", данък "бакшиш", неплащане на стоката или услугата при неполучаване на касова бележка, отстъпката от данъка при регистрирани в НАП касови бележки. От дебатите в пленарна зала пролича, че най-вероятно те ще бъдат отхвърлени на второ четене.
От БСП се застъпиха за гражданските договори и обявиха, че намерението НАП да може да ги обявява като трудови, ще създаде хаос и неяснота за работодателите, а също така ще доведе до значително увеличение на осигурителната тежест. "Инспекцията по труда и НАП трябва да откриват нарушенията в прикриването на трудови договори, а не да кара всички да плащат по-високи данъци и осигуровки", посочи Георги Гьоков от БСП.
Като "налудничава идея" бе определена мярката събирачите на гъби, трюфели и диви плодове да бъдат облагани с алтернативен данък от 30 лв. месечно плюс 140 лв. осигуровки. От "Продължаваме промяната" обясниха, че това всъщност било предложение, дошло от бранша.
Силни критики имаше и към събирането на касови бележки срещу данъчна отстъпка, което според голямата част от депутатите ще донесе повече разходи за администриране от страна на НАП, отколкото полза за данъкоплатците.
Любен Дилов от ГЕРБ се възмути, че с данък "бакшиш" и плащането на заплати само по банков път се нанася пореден удар върху туризма. "Смайващо мислене и разбиране на туризма! МФ знае ли, че 30% от заетите в туризма са граждани на трети страни. Те не могат да си извадят банкови карти в Българи - това са хора от Индия, Пакистан и страни от ОНД. Как ще им плащате по банков път?", обясни Дилов.
И днес в парламента се разрази дебат дали трябва да се намали прагът за плащане в брой от 10 000 лв. на 5000 лв. От "Продължаваме промяната" настояват, че това ще доведе до изсветляване на икономиката. Не само от опозицията, но и от Демократична България вчера изразиха мнение, че намаляването на този праг не е обосновано и може да доведе до повече проблеми за хората - например в малките населени места, където няма банкомати и ПОС-устройва в търговските обекти.
ПО-ВИСОК ДАНЪК ПЕЧАЛБА
От всички промени в Закона за корпоративното подоходно облагане дебат предизвика единствено въвеждането допълнителен данък за големите международни корпорации с дъщерни дружества у нас, чиито общи консолидирани приходи надхвърлят 750 млн. евпо. Те ще бъдат облагани от догодина с 15% данък печалба, а не с 10%.
Промяната е резултат от въвеждане на евродиректива и правила на ОИСР за хармонизиране на корпоративните данъци.
Според депутатите на ИТН България се пренатяга като бърза да въведе още догодина с 15% данък печалба за големите корпорации. И предлага вместо да събира 5% допълнително, държавата ще спечели много повече чрез насърчаване на инвеститорите. Освен това депутатите настояха страната ни да приложи допустимите от директивата облекчения за големите корпорации, които водят до плащане на по-нисък допълнителен данък. Става дума за намаляване на данъчната основа с между 10 до 5% от направените материални активи и между 8 и 5% за заплати.
Румен Гечев от БСП отбеляза, че чуждите инвеститори ще дойдат тук, ако правят високи нетни печалби, а не заради ниския данък. Той посочи, че ЕС хармонизират фискалните политики и се стремят към приблизително еднакви данъчни ставки, за да има реална конкуренция. Средно данък печалба в ЕС е 23-25%, с малки изключения като Унгария с 9%, България 10, Ирландия 12.5, Литва 15%.
Гечев акцентира върху необходимостта от допълнително облагане на банките в България, които отчитат в пъти по-големи печалби от банките в Европа, но за сметка на това лихвите по депозитите на граждани и фирми остават нулеви, а "милиарди левове да отиват да пълнят бюджетите на други страни и народи".
Георги Ганев от ДБ изрази съмнение дали увеличената ставка на данък печалба ще доведе до повече постъпления в България. "За тези компании е все едно къде плащат данъка, за тях е важна общата сума. За нас е важно вместо да отива във Франция например, този допълнителен данък да остава в България. Това е бонус за фиска, ако е вярно, в което все още не съм убеден. Ако не е така, ще се наложи да въведем изключения. А тези изключения ще са пореден пробив в българската данъчна система, която има широка основа и ниски ставки", каза Ганев.
Людмила Петкова от МФ обясни, че от този допълнителен данък от 5% се очакват 220 млн. лв. приход догодина, като това ще засегне 589 компании, пет от които са изцяло български. "За държави членки, в които има по-малко от 12 крайни майки, директивата може да се отложи и това са направили пет страни от ЕС. Но смятаме, че ако го направим и в България, тези пет компании никога няма да платят допълнителен данък", каза Петкова. И обясни, че ако отложим допълнителното облагане и за останалите мултинационални корпорации, по силата на евродирективата и правилата на ОИСР те ще обложат с 5% българските си дъщерни дружества в страната, където е компанията-майка, което означава загуба за нашия бюджет.
Според МФ въвеждане облекчения при изчисляване на данъка също ще доведат до това част от предприятията никога да не платят допълнителен данък.
"Може да отлагаме допълнителното облагане за 10 години, въпросът е дали си струва. Отговорът е: Не. Защото корпорациите ще плащат същата сума, само, че не тук, а някъде другаде. Ако въведем 15% данък печалба многонационалните кампании с дърщерни дружества у нас ще платят малко повече данък в България и по-малко във Франция, например. Аз като български данъкоплатец гласувам за това", каза Георги Ганев.
Мартин Димитров от ДБ обясни, че идеите на ЕС за хармонизация на данъците не са в наша полза, както и не са в полза на самия ЕС. "Намаляването на данъчната конкуренция ще изтласква инвеститорите извън ЕС. Нашият интерес е за повече данъчна конкуренция. Така и съответните администрации се научават как да повишават ефективността си", каза Димитров.
Според него ЕС много умно е измислил как да действа 15-процентната ставка на данък печалба за големи корпорации - ако не я приемаш, допълнителният данък отиват някъде другаде. "Това обаче не означава, че трябва да вдигнем данът печалба на 15% и за останалите компании у нас. В никакъв случай", подчерта Димитров.
Той призова депутатите да внимават с идеите на ЕС за въвеждане на общи по-високи данъци. "Всеки който твърди, че имаме полза от еднакви данъци в ЕС, греши. Държавите от Източна Европа трябва да догонват и нямат полза от това. Да, ще подкрепим законопоректа на първо четене, но има неща в ЕС, по които трябва да спорим и да кажем "не", подчерта Димитров.
