Европейската комисия отпусна първите 2,7 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост. Парите влизат в бюджета и ще помогнат 2022 г. да приключи с по-нисък дефицит. Новините за очакваното второ искане за плащане обаче не са добри, стана ясно на брифинг на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов.

Както „Сега“ писа, финансовото министерство очаква икономии по линия на плана за възстановяване и устойчивост, защото изпълнението на реалните инвестиции се забави. МФ прогнозира около 1 млрд. лв. икономия от заложените капиталови разходи по плана. Това означава, че през 2023 г. България ще трябва да прави ударни инвестиции – и по плана за възстановяване, и по линия на новите еврофондовете, за които 2022 г. също е почти нулева.

Вече е почти сигурно, че България няма да успее да внесе навреме второто искане за плащане по плана в размер на 724 млн. евро. Индикативния срок за това е януари месец, но Народното събрание е доникъде с планираните промени в законите и заложени реформи.

Трябва да се изпълнят 22 мерки, които касаят промени в 16 закона. Имаме 1 приет, останалите са входирани и чакат да бъдат приети. Представителите на политическите партии постоянно уверяват как работят в тази посока, но в сряда видях именно обратното – парламентът отхвърли проектозакона за защита на лицата, подаващи сигнали. България вече е в наказателна процедура, защото е длъжна да въведе такива мерки, но това не попречи проектът да бъде отхвърлен, коментира Пеканов.

С почти сигурното отлагане на второто искане за плащане по плана отпада едно от политическите алибита за остра нужда от сформиране на редовно правителство. Много вероятно е България да отложи първото плащане към средата на годината заради предстоящо добавяне в плановете на нови глави – заради политиката за енергийна независимост от Русия, и споровете какво да правим с ангажиментите за намаляване на емисиите при производството на електроенергия.