България е страна на абсурдите и случаят с пристанищата е пореден пример. Одитен доклад на Сметната палата разкрива, че още преди 20 години е приет закон, който е задължил държавата да проведе състезателни процедури и да намери концесионери на големите морски и дунавски портове. Законовите разпоредби обаче са "проспани" от дълга редица транспортни министри и към днешна дата едни от най-важните пристанища се стопанисват от държавни предприятия, "назначени" преди много години уж временно, само до провеждането на конкурси за концесионери.  

През 2006 г. и 2007 г. тогавашният министър на транспорта е сключил договори с четири "пристанищни оператора"  –  държавните фирми „Пристанище Варна“ ЕАД, „Пристанищен комплекс Русе“ ЕАД, „Пристанище Видин“ ЕООД и „Пристанище Бургас“ ЕАД.

Тези договори действат вече над три петилетки - в разрез със закона, който повелява за пристанищните комплекси да бъдат обявени конкурси за намиране на най-добрите концесионери. Така изброените държавни фирми, "избрани" от ресорния министър, експлоатират морските и речните гари и събират такси за извършваните услуги, без да са участвали в състезателни процедури. Това положение е в противоречие с два закона - за концесиите и за пристанищата, които изискват провеждане на концесионни конкурси и осигуряване на равен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността, посочват одиторите от Сметната палата.

В действащите договори няма никаква икономическа и пазарна логика - определени са ниски  годишни такси, които държавните фирми - оператори на пристанищата, плащат на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" за ползването на инфраструктурата, а то е натоварено да покрива извършените от операторите строителни и ремонтни дейности по портовете. Това вкарва ДППИ във финансов капан и го обрича на загуби.

Одиторите отбелязват, че е практика ДППИ да пише амбициозни годишни програми за инвестиции, които после не изпълнява заради недостиг на средства. Така обновлението и модернизацията на пристанищата изостава.

На практика държавните фирми, които експлоатират пристанищата във Варна, Бургас, Русе и Видин, са поставени в по-изгодно положение от частните компании, които имат концесионни договори за други портове. Вторите са се състезавали в концесионни процедури и са избрани, защото са предложили да плащат най-високи такси на държавата и да правят най-сериозни инвестиции  - за своя сметка, а не за сметка на ДППИ.

В концесионните договори е предвидена периодична актуализация на таксите, които концесионерите дължат на държавата. В договорите с държавните фирми осъвременяване не е предвидено. В добавка им е позволено да отдават активи под наем и да си допълват приходите. На този фон  ДППИ системно отчита отрицателен финансов резултат, като в края на 2021 г. загубата вече е над 90 млн. лева.

По информация на транспортното министерство в Плана за концесиите за периода 2021 г. – 2027 г. е предвидено провеждането на концесионни процедури за пристанищни терминали, през 2019 г. са стартирани подготвителни действия, но избрани концесионери няма.

В резултат на одита на ДП "Пристанищна инфраструктура" Сметата палата е издала следните препоръки:

- Министърът на транспорта да предприеме действия за възлагане на концесии за пристанищните терминали, стопасвани от държавни пристанищни оператори.

 - До възлагането на концесии да се променят договорите с държавните оператори, като се актуализират ставките за тон обработени товари и брой обслужени (преминали) пътници, въз основа на които се определя възнаграждението, което операторите дължат на ДППИ за това, че ползват обекти (активи) – публична държавна собственост,

- Възнаграждението да се обвърже и с приходите, които операторите реализират от отдаване под наем на части от предоставените им за ползване обекти;

- Извършваните от пристанищните оператори строителни и ремонтни дейности на предоставените им за ползване обекти – публична държавна собственост, да се заплащат от тях, а не от ДППИ.