Служебният кабинет прие днес на своето заседание специален закон за удължаване на действието на бюджета за 2024 г. и през новата 2025 г. с редица разпоредби, които да позволят безпроблемните плащания на държавата, докато бъде приет от Народното събрание редовния бюджет за 2025 г., както и другите два бюджета на ДОО и Здравната каса.
"Въпреки че за подобни случаи има регламентирана правна рамка в Закона за публичните финанси, установихме, че има някои законови празноти", каза на брифинг в МС финансовият министър Людмила Петкова. Тя обясни, че според чл. 87 на ЗПФ, когато няма гласуван бюджет до края на предходната година, приходите се съобразяват с действащото законодателство, а разходите не могат да превишават събраните приходи.
Под въпрос обаче са размерите на някои социални помощи и данъчни преференции, които се определят в бюджетните закони. Освен това, ако разходите са в размер, по-голям от събраните приходи за съответния месец, ЗПФ не посочва кои разходи се правят с приоритет. "Това налага да се изготви специален удължителен закон за бюджета, който се съобразява и с разпоредби от Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравно осигуряване", каза Петкова.
Удължителният закон за бюджета, който всъщност се нарича закон за събиране на приходите и извършването на разходите през 2025 г. до приемане на Закон за държавния бюджет, ще гарантира нормалното функциониране на държавата, както и правата и интересите на гражданите, свързани с изплащане на социални помощи, някои данъчни преференции като увеличения размер на данъчните облекчения на деца и намалената ставка на акциза на газьола за селското стопанство, а също и ваучерите за храна, посочи финансовият министър.
Освен това е предвидено приоритетни разходи да бъдат тези за пенсии, социални помощи и заплати, а всичко останало ще се разходва според остатъка от събраните приходи.
Размерите на социалните помощи и минималната пенсия през януари и следващите месеци, в които няма приет редовен бюджет, ще бъдат каквито са действащите размери към 31 декември 2024 г., стана ясно от думите на Петкова. Минималната пенсия се увеличава по швейцарското правило заедно с всички останали пенсии от 1 юли, така че тук проблем с липсата на бюджети засега няма. Същото важи и за обезщетенията от НОИ, защото техният размер в новия бюджет се запазва без промяна. Не така стои обаче стои въпросът със социалните помощи, като едва след публикуването на законопроекта ще стане ясно какво точно планира кабинетът за тях.
Помощите по закона за социално подпомагане - за социално слабите, както и за хората с увреждания зависят от линията на бедност, а тя отдавна е определена с решение на Министерския съвет на 638 лв. от 1 януари и това би следвало да е достатъчно сумите и прагът за достъп да се увеличат. В закона за бюджета обаче се определят размерите на семейните помощи за деца - детски надбавки, еднократни помощи за ученици, раждане, месечните помощи за деца с тежки увреждания и т.н. В проекта за 2025 г. е предвидено сумите да останат без промяна, но да се увеличи с малко прагът за достъп, за да компенсира увеличението на минималната заплата. При липса на бюджет сумите би следвало отново да останат същите, т.е. да няма разлика за хората. Предстои да се види обаче как са подходили министрите по отношение прага за достъп.
Заплатите в МВР, МО и висшето образование влизат в сила от 1 януари с размерите, така както са гласувани през 2024 г., т.е. с увеличенията от 30 до 50%.
Минималната работна заплата става 1077 лв. от 1 януари, тъй като е приета с постановление на Министерски съвет, но само по отношение на държавните служители тя остава 933 лв., защото размерът й се определя по принцип в закона за държавния бюджет. По-късно разликата ще бъдат изравнена с приемането на редовния бюджет.
Тъй като се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване, максималният осигурителен доход би следвало да остане на нивото си от 2024 г. - 3750 лв. Новият размер от 4130 лв. бе предвиден в бюджета на ДОО за 2025 г., който също не е приет.
В удължителния закон са предвидени разпоредби и за капиталовите разходи. През 2024 г. те бяха изведени в отделни приложения на Закона за държавния бюджет - приложение с националните проекти за финансиране и приложение за общинските проекти. До приемането на редовен бюджет за 2025 г. разходването на средства за тези проекти ще става с решение на Министерски съвет.
Взаимоотношенията с БНТ и БНР също са уредени в удължителния закон, както и редът за трансфери към общините и към ДОО и здравната каса. Включено и събирането на целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за компенсиране на тока на небитовите потребители.
За ресторантьори, хляб и брашно се връща стандартната ставка от 20%.
Няма да има проблем със събирането на здравни вноски без приет редовен бюджет за здравната каса. Същото важи и за другите осигурителни вноски, каза финансовият министър.
Със сигурност удължителният бюджетен закон няма да бъде приет в първите две седмици на Новата година, тъй като първото заседание на ресорната бюджетна комисия е свикано за 7 януари. Народните представители не приеха настояването на ПП-ДБ спешно да се свика комисията, за да може възможно най-бързо да бъде гласуван този закон. Бившият министър Асен Василев предупреди, че без него държавните финанси може да изпаднат в колапс.
