Медия без
политическа реклама

София скастри Скопие, че проваля жп връзката с България

Рисковете от бойкота на РСМ - от загуба на европари до саботиране на ключов логистичен маршрут на НАТО

2022 г. - премиерите Димитър Ковачевски и Гълъб Донев правят първа копка на жп трасето Куманово-Беляковце-Крива Паланка.
архив
2022 г. - премиерите Димитър Ковачевски и Гълъб Донев правят първа копка на жп трасето Куманово-Беляковце-Крива Паланка.

София най-сетне реагира на провокациите на Скопие по повод на общ жп проект - част от  Трансевропейския коридор №8. Става дума за жп линията, която трябва да свърже двете балкански съседки - проект с над 30-годишна история, който бе раздвижен едва през 2021-2021 г.

Транснационалната транспортна ос Изток-Запад (Коридор 8) се простира от пристанище Бари в Италия до Варна и Бургас в България. Централната част на този 315-километров паневропейски коридор минава през Северна Македония - Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка. Липсват обаче връзки в западния край (от Кичево до границата с Албания) и в източния край (от Куманово до границата с България).

Официалният старт на строителните работи по трасето Куманово-Беляковце-Крива Паланка бе даден през октомври 2022 г. от тогавашните премиери Гълъб Донев и Димитър Ковачевски.

Но преди дни настоящият прециер Мицкоски обяви, че жп трасето към България "води до задънена улица" и  че Скопие вече има други транспортни приоритети. 

По този повод българското правителство днес разпространи позиция, в която призовава съседите да не провалят важния съвместен транспортен проект,  за който са осигурени значителни безвъзмездни средства от европейски донори.  

За източната част от жп копидора (88 километра), която трябва да свърже Северна Македония с България, изборът на изпълнител приключи в последната седмица на юни. Осигурени са два заема - от ЕБВР и ЕИБ, както и грант от финансовата рамка на ЕС за Западните Балкани -  75  млн. евро, за изграждане на участъка Беляковце - Крива Паланка.

Тезата на Мицкоски обаче е, че част от проектите, започнати от предишното правителство, не можели да бъдат изпъпнени - например жп връзката с България, която отивала в "задънена улица, в полу-тунел, без предвидимост как ще продължи по-нататък до Черно море". Затова безвъзмездните средства от ЕС трябвало да се пренасочат. 

Скопие има нов приоритет - Коридор №10, който свързва Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция, обяви транспортният министър Александър Николоски, който щял да започне разговори с ЕС парите да се прнасочат от Коридор №8  към №10. 

"Може да ги изразходваме тези пари за модернизация на жп линията от Коридор №10 и влаковете да се движат със 100, вместо с 30 км./ч. И вместо бюджетът на държавната компания Македонски железници – Инфраструктура да бъде намален три пъти, да бъде увеличен три пъти. Вместо да имаме един работещ локомотив за пръв път след две години, да купим 5 нови локомотива, за да имаме повече композиции, които ще минават през страната”, защити новия курс Мицкоски.

В доклад на Сметната палата на РСМ се твърди, че планирането и подготовката на третата фаза "отнема твърде много време и съществува висок риск от загуба на безвъзмездни средства размер на 60,765 милиона евро и бъдещи фискални последици поради необходимостта от осигуряване на допълнителни средства от държавния бюджет”.


Българската позиция

"Припомняме, че Република Северна Македония многократно е поемала и потвърждавала своя ангажимент за инфраструктурно свързване на двете държави. Коридор VIII не е просто свързване на РСЮ и България, а ключов логистичен маршрут по южния фланг на НАТО от Адриатическо до Черно море, който има огромно значение в настоящия геополитически момент. Отказът от изграждане на основни компоненти на Kоридор VIII отслабва колективната сигурност на Алианса".

В позицията се припомня, че "България успешно е лобирала за осигуряването на европейски средства, вкл. и за Република Северна Македония. Благодарение на българските усилия Коридор VIII е включен в обхвата на Европейски транспортен коридор „Западни Балкани - Източно Средиземноморие“ като приоритет за ЕС. В края на 2023 г. участъкът Крива Паланка - Деве Баир е определен от ЕС като един от шестте флагмански проекта на стратегията „Глобален портал“ и финансиран с над 500 млн. евро грантове и кредити. Модернизацията и завършването на железопътния компонент на Kоридор VIII на българска територия е част от националната програма „Транспортна свързаност 2021 – 2027“."

Българското правителство призовава Скопие "да  подходи отговорно и добросъвестно към всички поети ангажименти и договорености с цел навременно изграждане на участъците от трасето на Трансевропейски Коридор VIII на нейна територия". 

Последвайте ни и в google news бутон