Средната работна заплата за страната за второто тримесечие е 1957 лева, съобщи Националният статистически институт. Тя е нараснала с 4% в сравнение с първите три месеца на годината и с 13.1% от преди година.

Данните сочат, че най-голям ръст е отчетен в икономическите дейности "Строителство" - с 8.5% и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 8.3 на сто, което е традиционно за този период на годината, когато се активизира наемането на работна ръка в тези икономически дейности. В същото време заплатите в тези сектори са едни от най-ниските в страната - хотелиерството и ресторантьорството с 1185 лв. средна заплата през второто тримесечие и строителството - с 1517 лв. 

Най-високо платената икономическа дейност продължава да е "създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения", където средната заплата се повишава до 4732 лв. В тази група влиза и ИКТ секторът, който вдига общото ниво на възнагражденията. На следващо място е "производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, със средна заплата през второто тримесечие от 3061 лева. В сферата на финансите и застраховането средното ниво на заплащане е 2876 лв.

По областни градове средната заплата в столицата е най-високата в цялата страна - 2697 лева, а най-ниската е във Видин - 1288 лева, но Кюстендил и Благоевград са много близо, съответно 1296 и 1291 лева. 

Данните на НСИ показват още, че средната заплата в частния сектор за периода април-юни достига 1961 лева, а в обществения - 1944 лева. Предното тримесечие тези стойности са по-ниски - 1889 лв. за частния сектор и 1861 лв. за обществения.

От средната заплата в обществения сектор зависят и възнагражденията на депутатите - те получават три средни заплати за страната, оповестявани на тримесечие от НСИ. Повишението през второто тримесечие на средното възнаграждения в обществения сектор ще донесе ръст на депутатските заплати наесен с 250 лв.