Малки общини отново са начело по заплати, изпреварвайки големите градове и даже София. Това показва новото издание на инициативата на Института за пазарна икономика „265 истории за икономика“, която проследява икономическото развитие на 265-те общини у нас.
Водещо място по доходи имат общини, в които дейност развиват големи компании, формиращи значителна част от трудовите доходи в района, отбелязват от ИПИ. Това включва общини от Средногорието със силно развита добивна и свързана с нея преработваща промишленост като Челопеч (първо място с 3751 лв.), Пирдоп (пето място с 2799 лв.) и Панагюрище (осмо място 2436 лв.), както и силните в енергетиката общини като Козлодуй (второ място с 3421 лв.), Раднево (четвърто място с 2803 лв.) и Гълъбово (шесто място с 2530 лв.). Традиционно индустриални общини като Девня (седмо място с 2 504 лв.) и Божурище (девето място с 2 227 лв.) също намират място в топ 10. Данните са за 2023 г., като това е и най-актуалната статистика на НСИ.
Изключение от това правило е София, която през 2023 г. се нарежда на трето място със средна брутна месечна заплата от 2855 лв. Столицата концентрира 34% от всички наети в страната и изпреварва чувствително другите големи икономически центрове по ниво на възнагражденията. Интересно разместване спрямо миналата година е понижението на община Кнежа, специализирана в зърнопроизводството и преработката на растителни мазнини, от трето на десето място, или от 2813 лв. през 2022 г. на 2176 лв. през 2023 г. Това е пореден пример за ефектите от еднократния характер на бума в сектор земеделие за 2022 г., коментират анализаторите.
Интересен за 2023 г. е темпът на увеличението на заплатите в отделните общини. Възнагражденията растат в 258 общини и намаляват едва в 6, като тези бройки са приблизително същите за предходните няколко години. В цели 247 общини ръстът на заплатите за годината надвишава 9,5%, колкото е средногодишната инфлация за 2023 г. Тук обаче има и известен елемент на наваксване с всеобщия ценови ръст -през 2022 г. само в 55 общини възнагражденията с по-висок темп от средногодишната инфлация. Догонването личи и по друго наблюдение – в 194 общини годишният темп на увеличение на заплатите през 2023 г. е по-висок от постигнатия през предходната година. спрямо предходната от общо 265.
Крачка назад по икономически растеж
През 2023 г. се наблюдава забавяне на икономическия растеж на голяма част от територията на страната. Това показват обновените данни за добавената стойност, приходите от продажби и инвестициите на нефинансовите предприятия, които също представяме на страницата на „265 истории за икономика“. Ако през 2022 г. в огромно мнозинство от общините редица индикатори за стопанската активност на предприятията отчитат ръст, то през 2023 г. в далеч повече общини се наблюдава свиване.
Особено голям е контрастът в динамиката на добавената стойност, която през 2022 г. расте в 234 общини, за които са публикувани данни, и намалява в 18, докато през 2023 г. само в 144 общини се наблюдава ръст, а в 105 има спад. При голяма част от общините свиването може да се обясни с факта, че са разположени в северната част на страната, където ролята на земеделието е по-голяма, и съответно след резкия ценови шок през 2022 г. на международните пазари сега се отчита ефектът на охлаждането през 2023 г. Сходна тенденция разкриват и индикаторите за произведена продукция, приходи от продажби и приходи от износ – повсеместен ръст през 2022 г., последван от спад в много общини през 2023 г., особено в северна България.
