Зимният туристически сезон ще бъде също толкова успешен колкото летния, очакваме да се върнат английските туристи, както и много други, които ги нямаше по време на пандемията. Това прогнозира Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма пред Bloomberg TV Bulgaria. Според него ски курортите, балнео-спа хотелите, градовете и историческите забележителности в страната ни тази зима ще бъдат посетени от около 1,2 млн. чуждестранни туристи.
След успешния летен сезон туристическият бранш отчита, че се доближава все повече до резултатите преди пандемията. За периода юни-август 2,2 милиона чужди туристи са посетили страната ни – това е с 50% повече от същия период през 2021 г. и с пет пъти повече от 2020 г.
Като цяло броят на туристите у нас остава с около 15% под нивото на рекордната 2019 г., въпреки че някои хотелиери и туроператори отчитат по-добри резултати и от 2019 г. Сред тях са и повечето малки семейни хотели и къщи за гости, които и в най-затегнатите ограничителни ковид-мерки са били пълни.
Според Румен Драганов по-малкият брой туристи не е непременно лошо, защото "когато има повече туристи, тогава обслужването прегрява" и качеството пада. "Сега има повече доволни туристи, повече чадъри на плажа, повече места за паркиране, за хранене и развлечение", посочва той.
Въпреки това хотелиерите в големите морски курорти, както и туроператорите, които водят организирано чуждестранни туристи у нас, остават недоволни от финансовите резултати.
"Туристите са повече и приходите са с около 25% повече от миналата година, но инфлацията реално е 40%, което не ни позволява възстановяване", казват хотелиери от Слънчев бряг. Вдигането на цените на хранителните продукти, на електроенергията и на водата това лято са изяли голяма част от приходите от туристическите пакети, договорени още в началото на годината. "За юли и август платихме сметки за електричество на такава стойност, на каквато са били за сезоните през 2019 и 2020 г. взети заедно", посочва хотелиер от Слънчев бряг.
За туроператорите, които са договорили пакети още преди една година, този проблем е още по-остър. "Има не малко случаи, в които дори се работи на загуба, защото подписаните договори с партньори са от миналата година при съвсем други ценови равнища", коментират от асоциацията на туроператорите АБТТА.
Морските курорти са преглътнали вече липсата на руски туристи, но са недоволни от огромния спад на летовници от Германия тази година. Германците са предпочели други, по-евтини и в много отношения с по-качествен продукт дестинации, като Турция, но също така са подплашени и от близостта на България до войната в Украйна. Ефектът е троен спад на туристите от немския пазар - от 750 хиляди на 250 хиляди.
Преобладаващите чужденци по българското Черноморие тази година бяха поляци, румънци и чехи. Разбира се, секторът разчита в огромна степен и на българските туристи, които за поредно лято са били много активни. По данни на Института за анализи в туризма морските курорти са посрещнали общо 5 милиона български туристи, като особено интензивни са били пътуванията през уикендите - средноседмично над 270 хил.
В същото време българските туристи са възстановили пътуванията си в чужбина до нивата отпреди пандемията - около 2,5 млн. пътувания. Най-популярни дестинации за българските туристи са били Турция и Гърция.
Независимо от оживлението в туризма, което се наблюдава и в цяла Европа, браншовите асоциации очакват повече субсидии от държавата, за което и призоваваха политическите партии преди изборите.
Служебният министър на туризма Илин Димитров също обяви, че министерството е подготвило няколко предложения за законови промени за осигуряване на държавна подкрепа, които ще представи на новото правителство, а то - в 48-то Народно събрание. "След изборите е време да проверим дали обещанията на партиите за приоритетен сектор туризъм ще бъдат изпълнени и дали политическите сили ще застанат зад думите си", коментира Димитров.
На първо място той поставя като най-важна задача намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите и туроператорите да се превърне в постоянна мярка. Тя бе гласувана в средата на 2020 г. като временна компенсация заради затварянето на заведения в ковид-пандемията и на два пъти вече е удължавана с бюджетните закони. По-ниската ставка беше въведена и за спортни зали, басейни и фитнеси.
Второто предложение на Министерство на туризма е бюджетът за реклама да бъде силно завишен от сегашните 18 млн. лв. на 100 млн. лв. "Целта е министерството да работи върху утвърждаването не само на дестинацията, но и за изграждането на разпознаваем бранд България с адекватна за целта реклама", обясни министър Димитров. Той на няколко пъти дава за пример Гърция, която харчела над 250 млн. лв. за реклама, а също и Турция - с над 410 млн. лв. рекламен бюджет.
"При одобрение в Народното събрание ще започнем веднага консултации с бизнеса и НПО сектора в страната. Ще се допитаме и до международни компании. Критично важно е да изработим правилна рекламна стратегия, която да се базира на даденостите ни, а това са море, планина, ски, култура, история, минерални води, вино, приключения, прекрасна храна", подчертава Илин Димитров.
Наскоро стана известно, че туристическите браншови асоциации, които поддържат идеята на Димитров за обединението им една национална туристическа организация, смятат, че трябва да се даде законова възможност именно тази обединена организация да извършва националната реклама в туризма.
Чуват се обаче и критични гласове, според които, ако рекламата не е правило насочена и не се извършва от специалисти, отново ще е безполезна, независимо колко милиони ще струва. Кметове пък вече посочиха, че не трябва парите да се изливат единствено за морски и планински туризъм, а да се промотира градският и културен туризъм.
Браншът очаква и да бъдат подновени и субсидиите за самолетните чуждестранни туристи въведени заради коронавируса - 35 евро на седалка. Министерството на туризма е изпратило писмо до Европейската комисия с искане да бъде разрешена такава подкрепа на туроператорите заради проблемите от близостта на войната в Украйна и очаква отговор. Добавена е и възможността за подобно субсидиране на автобусните пътувания.
Фирмите в туризма очакват и друга държавна подкрепа - да остане таванът на цените на тока, като се добавят и ограничения за газ и безакцизно гориво за нафтовите стопанства на хотелите. Таван на цените на енергоносителите трябва да има, за да може браншът да си планира разходите, защото сега пакетите са неизвестна величина, посочват хотелиерите.
